Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 338

На втория етаж на доста симпатичната викария в Камдън Таун Хариет Спорк слуша хора на сирените зад прозореца си и чува гласа на мъртвия си, скъп съпруг. Радиото в стаята й оповестява, че загадъчните златни пчели са били забелязани над Канала и са на не повече от час от Лондон — но синът й държи всичко под контрол. Добро момче стана той, нали? Въпреки всичко. Крушата не пада по-далеч от дървото.

За първи път от години Хариет спи спокойно.

* * *

Арвин Камърбанд съзерцава изчезването на летище „Станстед“ в далечината. Зад масивното му рамо прекрасната Хелена дреме и сънува него и родната си Аржентина. Под Арвин, в града, който през целия си живот е наричал свой дом, но ни най-малко няма да му липсва, явно личи, че Джо Спорк се е развихрил, както само родът Спорк си може.

Арвин се ухилва и си позволява да вдиша, да издиша, пак да вдиша и скоро първокласната кабина се изпълва с хъркане като на хиберниращ морж — ако моржовете спяха зимен сън, разбира се, за което Арвин Камърбанд първи би свидетелствал, че не е вярно.

Когато капитанът на полета обявява притеснено, че ще направят малко отклонение, за да избегнат прибиращите се пчели, Арвин почти не трепва в седалката си.

* * *

Докато Лондон се къпе в скандализираща наслада, в Милтън Кийнс земята се тресе. Спящият град се върти в топлите си завивки и сънено се чуди да не би някъде да има земетресение. Неколцина окъснели пиячи се озъртат трескаво, увиват се по-плътно в палтата си — вятърът хапе — и бързат към дома.

„Блечли парк“ се тресе от неоготическите си бойници до празните, рушащи се дъсчени бараки. Вратите на дългата могила са отворени. Дървени клинци се завъртат и стенат.

Грамаден черен звяр се изтърколва нагоре и навън, полека размотава масивното си туловище. В течение на няколко секунди пъшка, после набира скорост. На дългите прави участъци на лондонската линия се превръща в невъзможно грамаден и бърз призрак, който реве и бълва дим.

От триенето релсите зад него са изстъргани до сребърен блясък.

Титанът се задава.

* * *

Сара Райс е регионален маршрутен контрольор на лондонската и регионална товарна железопътна система (нощна смяна). Работи в климатизиран кабинет. Ходи на работа с кола, понеже няма пътнически влак, който да обслужва единственото жилище, което е способна да си позволи. Всъщност не може да си позволи и колата.

Когато Сара открива, че предната й гума е била срязана, притеклият се на помощ господин се оказва извънредно любезен и доста приятен по разрошено старомоден начин. Толкова е мил, че тя изобщо не се чувства заплашена, когато й обяснява, че би трябвало да го нарича Там и че работи за най-съгрешилия и най-търсен човек във Великобритания. Иска от нея да стори нещо много просто и ще й плати повече пари, отколкото контрольорката е виждала накуп на едно място. И то за да му помогне да спаси света. Очевидно е, че Там не възнамерява да й стори зло — най-малкото понеже тъкмо й сменя гумата и е приведен в абсолютно незащитена и уязвима поза. А може би и защото напомня на Сара за по-големия й брат Питър, починал миналата година от рак. Или пък е защото тя има чувството — всички го имат, — че се случва нещо наистина важно.