Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 341
Ник Харкауей
* * *
Джо се размърдва още преди влакът да е спрял напълно. Излита от кабината на локомотива и се втурва през горящата трева; напълно наясно е, че тези първи секунди имат значение, че първите битки ще решат изхода на сражението. Трепне ли някоя от двете страни, оттук насетне ще се сражава по нанагорнището и ще губи инерция. Той се зъби и се прикрива ниско. Към него с походка на чапла, полюшване и ръкомахане се понася закачулена сянка. Тварта отнася желязна тръба право в гърдите и рухва по гръб, а Джо дава глас на рев, изпълнен с дива ярост.
Той крачи през мъглата, бие и смазва с оголени зъби. Когато усеща, че монасите започват да се скупчват около него, отстъпва назад към катастрофиралия влак и завесата от смрад на горяща гума. Подире му се устремяват метални ръце и мечове.
Но Джо вече е изчезнал, пристъпвайки тихо с големите си стъпала.
Зад гърба му от „Лъвлейс“ слиза малката, но праведна армия на Щурия Джо: сбирщина биячи и крадци, зарадвани до небесата от шанса да проявят героичните си натури: пенсионирани боксьори и „сенчести“ телохранители, убийци под наем и професионални трошачи на крака, със сърца, възвисени от перспективата за хубава схватка — при това за разнообразие, на страната на доброто. Само една да е, но ще изкупи всичките им грехове. Зад тях напредват взломаджиите и касоразбивачите, а подире им крачат оплаквачите — дузина скръбни господа с рамене, заякнали от мъкнене на ковчези, и пенсионирани войници, стигнали по трудния начин до Запознанството си с предмета на занаята. Не са просто армия. А бригада по събарянето.
Локомотивът вие и гъргори. Пожарът във вътрешностите му продължава да гори, парата още се нагнетява. Няма откъде да излезе. Изпускателните клапани са блокирани, захватите — огънати и запечатани с чук. Едно по едно се задействат предпазните релета и пак се изключват — всяко едно е щателно саботирано от умела ръка.
В мъглата Поли Крадъл чува смеха на любимия си да звънти пред враговете. Съзира развятата сянка на шлифера и тук-там се мярка шапката му, подмамва ръскинитите и ги привлича насам. Поли следи стъпките на танца, ритъма на веселието на Джо.
Надява се той да се окаже достатъчно бърз. И че не се забавлява прекомерно много и няма да забрави за плана.
Защото Поли вдига ръце и дава знак. От чантата на рамото й кучето Бастиън започва да вие.
Бригадата по събарянето офейква от битката.
* * *
Джо Спорк се смее насред облака дим — смее се през бандитската кърпа на носа и устата си. Дълго метално острие замахва към него. Той го оставя да профучи встрани, след това го дръпва, после изчезва. Вече е спечелил вниманието на ръскинитите, следват го плътно по петите. Спира за миг да си поеме дъх. Да. Да. Така, ето така и точно така. Всичко се напасва.
Лека-полека Джо изтегля враговете си назад към влака и стенещия локомотив. За кратко се чуди дали ще успее да изпълни задачата си. Това все пак са хора. Истински хора, макар и да са разчовечени и побъркани. Вероятно ще загинат. След това обаче майсторът се сеща за Поли и брат й, и за целия широк, невероятен свят отвъд, който ще спре да цъка, ако тази нощ не мине по план. И си мисли: това са моите мъчители.
