Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 340

Зелената вода побелява и се надига. Кипи, рухва в мехурчета и пак се юрва във висините, все по-нагоре и навън в облак гъба, откъдето плисва на капки колкото сандък. По земята се търкалят смазани ръскинити — осакатени или мъртви. Като дъжд валят вцепенени и разплескани грозни риби с триъгълни зъби. За кратко имението тъне в мъгла и пяна. След това кипежът на налягането спира и гейзерът изчезва, а останалата вода се оттича в каналите.

Ръскинитският рояк се взира в празния ров. Неочаквано е. Неочакваните неща са лоши. Нежелани. Но тук няма нищо, по което да ударят, така че се взират в липсващата вода и онова, което идва, и чакат.

* * *

Двайсет секунди преди сблъсъка и стиснал с две ръце лоста за управление на влака, Джо Спорк гледа как стената около „Шароу Хаус“ се извисява все по-близо и знае, че за първи път в зрелия си живот не отстъпва панически от светлината на прожекторите. След един удар на сърцето — даже половин — този влак ще се самоизпита срещу стена. Умението на ръскинитите от отминалите дни — ръскинитите на Тед Шолт, не сегашните копелета — ще се изправи срещу необратимата физика на сблъсъка. Скотобойникът би трябвало да издържи. Ако гигантският парен цилиндър на локомотива не оцелее при сблъсъка, то експлозията ще бъде чутовна — но размерите й ще са без никакво значение за стъпилия в машината мъж. Взривът несъмнено ще го убие.

В гърдите на Джо плиска златна чаша от светло вълнение — като уиски за душата. Той се ухилва на Поли Крадъл, вижда в отговор преизпълнената й с нетърпение и чиста радост усмивка.

Уха-ха!

Стената пред тях е чудовигцна, изглежда сякаш се извива над главите им да обгърне „Лъвлейс“ като облечен с ръкавица юмрук…

Сблъсък.

Тишина, изтъкана от гръм.

Миг на абсолютен покой, най-малката възприемана от човека частица време.

Джо се блъска в перилата на машинната зала и си мисли, че несъмнено е разкъсан на парчета. Вижда земята, после небето. Влакът ще се преобърне, сетне ще гръмне. Няма начин да оцелее след взрива. Той обаче не изпитва съжаление — или няма време да съжали за нищо.

Творецът на „Лъвлейс“ обаче е знаел какво цели: задачата му не е била да построи просто мобилна лаборатория или шифровъчна станция. Създал е боен вседеход, способен да устои на зловещите удари и обрати на войната. Влакът не би могъл да функционира без машиниста си, така че той трябва да бъде добре защитен.

„Лъвлейс“ се влязва през стената в порой от бетон, тухли, камъни и хоросан. Вагоните се сближават и се слепят в едно цяло, така че комбинираната им кинетична енергия се предава в гигантска вълна по гръбнака на влака чак до предницата. Чугунът е дебел и солиден, напънът от сблъсъка отскача през припокриващите се буфери и опори и се разсейва под формата на горещина и оглушителен шум. Болтове изскачат от гнездата си, дървените панели се пукат. Двигателят вие. Грамадният бойлер за парата хлипа и стене.

Но устоява.

Разбира се, че устоява. Нали за това е създаден.