Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 336

Навсякъде из столицата, сред натрошените стъкла, избуява гневът на народа: Той ни се подиграва! Точно така! Задейства се вродената осъдителност на англичаните: Трябва да бъде посрамен!

Много от нападнатите банки съхраняват ценни документи за не съвсем честни бизнес сделки, противоречиви решения по отношение на аборигени или околната среда и решения относно намаляването на цените посредством риск за добруването на клиентите и те, вместо да изхвърли безполезните книжа, както е редно или пък да ги използва за нормално честно изнудване, мръсното копеле се старае да ги върне чрез любезните централи на националните вестници и твърде неподходящи сайтове, които естествено ги използват в процеса на възвръщането им и създават неприятности. Гневът се разгаря: Що за нахалство! Това е революция!

Щурия Джо трябва да си плати. Да забърква такава каша точно в този момент, когато пчелите са забелязани да летят над Канала. Безотговорно е, това е то. Ще бъдат изгубени животи. Ще пострадат репутации.

Лондон е буден, трепери и се възбужда. Семействата се струпват около телевизорите, късните барове с безжичен интернет се пълнят с гладни за новини клиенти. Шофьорите на тирове и автобуси, както и таксиджиите в задръстванията до един се мръщят и мърморят, но включват радиото и под сурдинка натякват за положението на нещата.

Пълно безсрамие!

Шокиращо.

* * *

Но пък, от друга страна, това са престъпления. Не е тероризъм. Не е война. Не е породена от наркотици вълна от насилие или масово заливане с киселина, мафиотски убийства или такива на знаменитости, не са и серийни изнасилвания. Не са бунтове. Не е финансов колапс. Не е магия, зловещи машини в небесата или краят на света. Това си е добрата, нормална, старомодна британска престъпност в действие.

И нали знаете. Да ти отмъкнат пет милиона в скъпоценни камъни или да чопнат оная колекция на Пикасо от сноба с лъскавия костюм… така де.

На престъпленията трябва да им се признае класата.

Под зелените навеси по спирките, по терминали и пощенски станции, в новинарските зали и в студията слуховете шестват ръка за ръка с усмивки. Не че трябва да се радваме, разбира се. Не бива да се възхищаваме на такива дела. Противозаконни са.

Но все пак.

Почти все едно старите времена са се върнали, нали?

* * *

Родни Титуисъл е вдигнат от походното легло в кабинета си заради телефонно обаждане:

— Лондон гори, Родни. Пълна лудница е. Твое дело ли е тая каша? Според слуховете е твое. Е, не ми пука, взимам резервите. Да, мамка му, така правя и, мамка му, буди го, ако си мислиш, че… добре, хубаво, той знае къде да ме търси!

При условие че Арвин е изчезнал безследно — Родни подозира сексуална забежка, макар че, разбира се, е започнал дискретно издирване, — се налага да се оправя с всичко това самичък. Не е необичайно да му се налага да води битки из залите на Уайтхол. Все се намира идиот да повярва, че неговата криза е по-кризисна от твоята, а тайната му — по-тъмна. По опита си Родни Титуисъл съди, че това никога не излиза вярно.

Тази история с банките обаче е доста обезпокоителна. На Шеймъс калибрационният барабан му е нужен за нещо — възможно ли е просто да рискува безумно? Томболен подход към въоръжения грабеж и сейфовете от трезорите? В крайна сметка той е религиозен, а такива хора често подхождат твърде странно към целите си. Много неудобно положение.