Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 324

Дърпа спусъка.

Трясъкът е оглушителен. Струя огън излита от дулото и прикладът го ритва в рамото. Изстрелът се отклонява в мрака. Стиснал зъби, Джо стреля още пет пъти с предположението, че шестицата е късметът на стрелеца, и отива да види какви щети е нанесъл.

Няма такива. Манекените са непокътнати. Зад тях куршумите му са нацепили няколко дъски и са олющили стената.

Джо се взира в пистолета в ръцете си и се чуди дали ще заплаче. Вместо това се връща на столчето си и сяда. Вдишва дима на безполезното оръжие.

Няма си представа какво да прави. Предполагаше се стрелбата да повиши духа му. Вместо това го е смазала — вече е късно и съдбата на света очевидно виси на косъм.

Така че той седи и се взира в нищото.

* * *

Поли Крадъл пита:

— Имаш ли нужда от помощ?

Влязла е съвсем тихичко и сега леко побутва Джо по рамото. Пръстът й го обръща към нея и лека целувка бръсва устните му. Гневният мечок мачка вътрешностите му: Ще опазя тази жена в безопасност. Ще ухапя всеки, който се държи зле с нея.

Мечокът, най-малкото, няма съмнения.

Поли му се усмихва, сякаш е чула ръмжене в ума му, и се намърдва в скута му.

— Е, хайде де. Какво правиш?

— Търся Матю — признава й Джо.

Тя кима разбиращо:

— Но него го няма?

— Не.

— А защо Матю?

— Понеже това е по неговата специалност.

Поли се взира в часовникаря и после с извънредна прецизност издухва ругатнята право в лицето му:

— Глупости на търкалета.

— Какво?

— Глупости казах. Пълна мухльовщина. Какво… ха! — Тя губи дар слово. — Джо. Не трябва да търсиш Матю. Ти си си ти. Синът му. Но най-вече си ти. И ти си добър в тая работа! Погледни последните няколко седмици и ми кажи, че греша.

Той се кани да го стори, но Поли насочва единия си пръст право в окото му. Самостоятелен суперзлодей сама по себе си. Да. Това признание определено включва колегиално уважение.

— Добре — кима Поли Крадъл. — А сега ми покажи пистолета.

Когато го прави, тя си умира от смях.

* * *

— Стреляш с него както ти се ще да стреля, Джо — обяснява Поли Крадъл, когато отново си връща дар словото, — не така, както смяташ, че трябва. Да върви по дяволите трябването. Кажи го заедно с мен.

— По дяволите трябването — повтаря Джо добросъвестно и тя го кара да продължи до безкрайност, докато усещането за всевластие отново го извиси. Прекрасно е да си новият, безстрашен Джо, но също наподобява и плъзгав пън: той може да повърви известно време по него, но спре ли, губи опора и пада. Инерцията е важна, също и практиката. И е по-лесно в чуждо присъствие — пред някой, който може да се зарадва или обиди. Джо открива, че работи за публиката.

Поли му се ухилва възбудено от тъмното отстрани. Махва към пистолета: хайде де.

Джо застава широко разкрачен, превключва томпсъна на пълен автоматик и усеща както шлифера на раменете си, така и възбудата на някогашното дете в себе си. Това е оръжието. Онова оръжие. Оръжието на татко! Строго забранената неиграчка, пособие на гангстерския занаят.