Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 325

Щура усмивка разтяга устните му; не кротката носталгия от първия му опит, а истинска откачалска радост. Той я оставя да оголи зъбите му, след това дърпа спусъка, все едно пуска на вода океански лайнер.

Пистолетът вие и подскача, разпраща ударни вълни по раменете и гърдите му. Джо се бори с него, сражава се да го наведе надолу, държи пръста си здраво върху спусъка. Гангстерите не стрелят като някакви загубеняци. Дявол го взел, не. Те се отприщват разгорещено срещу врага, причиняват щети на собствеността, оставят следа. Гангстерът не е снайперист. Той е буен, безгрижен, разгорещен. Той е луд като бръснат котак.

Накрая Джо практически се обляга на оръжието, сякаш то е малък, жилав демон, който се опитва да избяга от сандък. Изпразнил е целия пълнител и се смее с пълен глас — откачен, ужасяващ и ужасен смях. Накрая ревът спира, звярът се усмирява и щетите са изумителни. Джо се взира в стрелбището между спиралите дим и прахоляк.

Манекените са на парчета. Късове и трески от тях са пръснати навсякъде, има и размазани по стената отзад. Самата стена е нащърбена и надупчена от куршуми, а сложените да обират рикошетите дъски и варели са направо за боклука. Навсякъде тлеят пламъчета и е пълно с овъглени дупки. Джо си проправя път през разрухата и се звери на делото на ръката си. И отново — проумява.

— Уха! — възкликва Поли.

Джо Спорк я сграбчва и я целува звучно и триумфално.

— Ти си гениална!

— Така ли?

— О, да. Така. Понеже схванах. Вече разбрах. Именно заради това е всичко. Догмата на оръжието.

Поли се усмихва.

— Разкажи ми за нея?

Джо се хили:

— Представи си — да речем, че имаш някакво друго оръжие, а аз държа това. Нали? И като преброим до три, и двамата ще започнем да стреляме. Всъщност би трябвало да спечелиш. Ти ще си по-бърза и по-точна и можеш да се наведеш и да се прикриеш, и ще ме разнищиш. Нали? Как ти звучи това?

— Никак не ми харесва.

— Именно. Понеже човекът с картечния пистолет просто стъпва стабилно и се развихря, и никой не знае — наистина никой — какво ще стане накрая. Това е оръжието на хазартния играч. Гангстерско оръжие. За него не са важни съвършенството или умението, или дори оцеляването. Важното е да има патрони и да го завъртиш добре. То е голямо и е шумно, и е идиотско, и казва: „Дай най-доброто от себе си! Понеже един от нас ще падне и не знам, пък и не ми пука кой от нас ще бъде!“

Джо се ухилва отново.

— Значи отново се движиш по коловоза — щастливо отбелязва Поли и го вижда да кима, а после още веднъж — по-бавно, и при това Джо се ококорва широко. Сполетяло го е престъпно прозрение.

— О, да — казва той въодушевено. — Да, по коловоза се движа. Абсолютно.

* * *

— Мърсър! — крещи Джо Спорк от горната площадка на стълбите. — Сестра ти е гений!

— Какво? — Мърсър поглежда към него и се привежда леко.

— Не, не е, определено грешиш… — И когато това не оказва никакъв резултат върху грейналия Джо, продължава: — О, мамка му. Старият Джона предвиждаше, че ще стане точно така. Каза, че един ден ще търча подир теб като последния от братята Маркс в опит да хвана вазата. Казах му, че ти си разумен човек.