Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 322

Това е последният лесен подход към „Шароу Хаус“. Нагоре през етажите и тръбите, спипай Шем Шем Циен във ваната и разпарчетосай машината му на трески, преди изобщо някой да разбере какво става. Прибери се навреме за чая и медалите и се отправи бързичко към държава с хубав изглед и от неекстрадиращия вид.

Джо няма намерение да свърши всичко това на сляпо: каналджиите са маркирали тръбата като проходима — дълги жълти черти емайлна боя по протежение на входа посочват, че можеш да я използваш и тя ще те отведе някъде, но там не е особено забавно. Зелената боя е по-хубав знак, синята — още по-добър. Червената боя означава да не се пробваш.

Тръбата води до плитък басейн с нисък покрив. Все едно да си във вътрешността на сандвич. По стените има множество други канали — по-големи и по-малки, излизащи в същото помещение. Джо се кани да прекоси към следващата секция, когато чува, че го викат. Обръща се и вижда да му махат трима каналджии. Отвръща им в стил „Нощен пазар“.

— Не влизай там! — предупреждава първият, когато те стигат до Джо. — Тамън сменяме знака.

— Какво е станало? — пита майсторът.

Каналджията се мръщи. Едър и посивял е и има подходяща физиономия с нос, който се бръчка като на булдог. Обяснява:

— Някакъв смотан негодник, това се е случило. Взел та наслагал в проклетия тунел изродски електрически прегради и всякакви джунджурии. Инфрачервени камери и прочие. Другарят ми е в болница с изгаряния от електрошок и разбрицано сърце. Казват, че има късмет изобщо да е жив, предвид с колко ток са го напомпали. Проклето посолство или нещо такова, бих казал. Голяма гадост.

Джо кима.

— А има ли друг път натам?

Мъжът го зяпа.

— Познавам те.

— Съмнявам се, не съм…

— Ти си оня Спорк, точно тъй. Щуравия Джо.. — Той се обръща и подвиква. — Ей, момчета, това е Щурия Джо! — Пак го поглежда. — Я кажи какво всъщност си намислил? Да отмъкнеш гащите на кралицата, а? Да ограбиш английската банка?

— Нищо подобно…

— Подозирам, че е подобно. Познавах баща ти едно време. Е, ти си наш човек, то се вижда. Всеки може да го види. Да си убиец? Глупости, туй само ще река. Той отмъкна един куп пари от резерва, тъй мисля — споделя с човека зад гърба си.

Другарят му кима.

— Възможно е.

— Та значи, искаш да влезеш в тая къща? — първият каналджия махва неопределено нагоре и назад.

— Да, при това ужасно много.

— Е, няма да стане оттук отдолу. Все същата работа е отвсякъде. Самата Боклуче откача от гняв, тъй би казал.

Джо размишлява върху това за кратко и се озърта към възела тръби, в който са застанали.

— Нали знаеш — казва предпазливо, — че „Шароу Хаус“ си има ров?

— Ров ли?

— Съвсем истински.

— Бре, чудо на чудесата.

— И ми хрумна, че Нейно Величество би желала да стори нещо по въпроса… Блокирай Обхода и Обходът те блокира… нали така казват?

— Така е.

— Е, да речем, че тръбите някак си се претоварят и входната тръба вземе да се пукне… или пък канал с високо налягане бъде отклонен в точния момент…