Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 323

— Аха — кима каналджията. — Ясна работа. Смяташ ли, че това би било неприятно за мизерния негодник?

— Определено.

— Такова количество вода може да има бая сила, да знаеш. Опасно е да си играеш с него. Така тоя ми ти ров може да се разлее навсякъде…

Вече всички се хилят широко.

— Това би било — казва неутрално един от другите каналджии — наистина неприятно. Ако някой си мисли да ограбва къщата…

— Точно така — съгласява се първият. — Има ли конкретен момент, мистър Спорк, когато може би считате с вашия уникалния престъпен уклон на мисълта, че може да бъде извършен подобен героичен акт?

— Не бих искал да гадая — отвръща Джо. — Но, грубо казано, ако трябва да предполагам, два сутринта вдругиден — и след това бягайте, все едно дяволът ви гони.

XVII

Обратно на седлото;

Старите съучастници;

Председателят отказва да съдейства на търсен престъпник

Отново в мазето на пивоварната, Джо се взира по протежение на дълга, широка галерия към редица манекени, облечени в бракувани армейски униформи и купувани втора ръка дрехи, всичките нагласени в разнообразни агресивни пози. Плешиви, слепи врагове. Зад и над тях има кутии, дъски и водни туби, които да защитават стената. Матю е отдал краденото си пространство за тренировки; тук е водил момчетата преди нападение да се вкарват във форма и смътните жълти електрически крушки, инсталирани от тях — светещи, разбира се, с краден ток — все още висят от тавана.

Джо честно си признава, че е очаквал досега вече да има план — смел, щурав, хитроумен и взривоопасен, — съгласно който ще надхитри и надстреля войниците на Опиумния хан и ще ги вкара в „Шароу Хаус“. Мечтал си е как изниква от тръбите с цяла армия, спуска се от кулата с другарите си и излиза иззад завесата, да разкрие, че е подкупил иконома.

Вместо това не разполага с нищо. Чертеж, който разкрива само силни страни, обещание за сътрудничество за препятствие, което всъщност не е голям проблем; пистолет, момиче и адвокат.

Джо се ухилва в полумрака. Това последното поне е напълно автентична гангстерия.

Отваря калъфа за тромбон и поглежда към оръжието. Лъскавият, добре смазан метал му смига. Джо чака откровение, но не го получава. В крайна сметка това е просто пистолет; остаряло и неточно бойно оръжие, обожавано от алкохолната мафия в САЩ по време на сухия режим. И, честно казано, то е по-скоро украса, отколкото важен инструмент. Дори по времето на Матю е имало по-добри оръжия, има и сега; по-леки, по-бързи и по-смъртоносни.

Джо разопакова томито и оставя ръцете си сами да сглобят частите. Щракване, завъртане, цъкване. Елементарна работа. Очевидна. Изработката не е грубовата, но вещта е простичка. Макар че оръжието е елегантно по свой собствен начин. Джо разиграва пантомима: Няма да ме пипнеш жив, ченге!

Не е толкова смешно.

Вече внимателно, вдига оръжието на нивото на рамото си, избира варианта с единични изстрели и се прицелва по протежение на стрелбището. Издишва, прогонва напрежението от тялото си и след това се подготвя да получи отката, който ще последва. Загледан по дължина на дулото, държи отворени и двете си очи и прихваща манекена във V-образната чупка на задната мушка. Цели се в тялото, не храни илюзии за точност. Оставя се да почувства момента. В крайна сметка младият Джо копнееше за този миг повече от всичко друго на света и, кой знае защо, така и не му разрешиха да опита.