Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 305
Ник Харкауей
— Да — съска Хон Дон през стиснати зъби. — Определено.
* * *
Петнай-сет минути по-късно Джошуа Джоузеф Спорк е затънал до уши в лавина от местни вестници, откъдето изрязва малките обяви за скритото послание: съвършено въплъщение на параноидна шизофрения. Хон Дон се е оттеглил в друг салон, без съмнение утешава трескавото си чело с чифт екзотични танцьорки. Поли Крадъл се навежда на бара и слуша мърморенето на любовника си.
— Не, точно така, това е „Адвъртайзър“. Добре. Значи… „Ела си у дома, Фред, всичко е простено“, добре. Това е „Кроли Сентинъл“ и под него… ха! Тогава „Яксли Таймс“, точно така. „Бъди моя, Абигейл, бъди моя!“, което е малко прекалено и мисля, че… о, дявол да го вземе, истинска е, добре… — И тъй нататък в порой от накълцани изрезки, които се трупат отстрани. След малко Джо се ухилва. — Намерих дамата!
Поли протяга ръка, после се спира.
— Аз какво да правя?
— Нищо! Готово е. Но ето, помогни ми: никога не съм бил особено добър в тази работа. Като кръстословица е… Виж: „За продан: три еднакви планински бегача. Делба при развод, през март имуществото се присъжда на банката“. Това е датата. 3 март, нали? След това тук: „Пей с нас в „Звука на музиката“, Токсли Армс, „Довър Стрийт“. Билети само с предварителна продажба“. Значи „Довър Стрийт“. Но коя точно, понеже са няколко, и кой номер или какво би било… Уф! — Джо е разочарован. Третата изрезка очевидно не съдържа отговори. Поли Крадъл наднича в нея.
— Дали не става дума за Токсли?
Той зяпва.
— Да! Карам отзад напред. Токсли Армс е входът. Пъб. Пъб във… — той пак поглежда третата изрезка. — В Белфаст? Не може да е вярно.
— Да не е корабът?
— Да! Онзи по Темза! Пъбът, най-близкият до кораба „Белфаст“. Там има вход към Обхода. Да. Точно така… — Майсторът отново се ухилва. — Облечете си най-хубавата рокля, уважаема Крадъл, и си сложете обувките за танци. Ще ви водя на Нощния пазар.
* * *
Пазарът изглежда и различен, и все същият — днес е в огромна водна цистерна от времето на Хенри VIII, пресушена за преоборудване и напълнена с дървени щандове, окичени със светещи пръчки в барокови фенери и електрически лампи на пружина, мирисът на вода е отблъснат посредством ароматизатори, от които струи ухание на свежи цветя (крадени, както гордо обявява табелката, от химическа компания в Харчестър, която специализира в ароматни средства, по поръчка се доставят и други аромати). Хората първо поглеждат към двойката, после ги зяпват: Д