Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 303
Ник Харкауей
Ухилва се и внимателно поставя частите на местата им, след това се изправя в полумрака. Вдига картечния пистолет пред гърдите си и се усмихва широко, с детинска радост.
— Ръката ми най-сетне е отново цяла! — възкликва Щурия Джо Спорк.
XVI
Клуб „Пеблъм“ всъщност не се намира точно в квартал „Сейнт Джеймс“. Разположен е недалеч оттам и изобщо не е толкова древен, колкото очилата на портиера подсказват. Основан като местенце, където джентълмените с жарава в слабините да могат да избягат от вкаменелостите в „Атенеум“ и „О. и К.“ клубът притежава всички външни признаци на лукса, включително кожени кресла и скъпи брендита, но патроните като цяло обсъждат любовниците в леглата си, а не хандикапите си в голфа и желязното правило за запазване на тайната важи за всички разговори, важни или не, под заплаха от прогонване. Ако съществува модерното заведение с особено висока сигурност, пример за дълга служба на мъжкото съсловие, то това е „Пеблъм“.
Хон Дон е един от големите инвеститори в клуба, така че Джо си поръчва разточително древно и скъпо малцово уиски, както и текила „Патрон Голд“ (с истинско злато в нея) за Поли Крадъл. После качва двуцветните си папуци на махагоновата масичка за кафе и отпуска глава на облегалката на троноподобното кресло. След малко салонният иконом пристига да го помоли да не прави така и да попита дали дамата не би предпочела да се уедини в бара за дами. Поли Крадъл се усмихва и казва, че няма такова желание, а икономът отвръща, че е почти сигурен че там й е мястото, на което тя много любезно му отговаря, че наистина не желае да ходи в дамския бар, при което въпросният господин се обръща към Джо и той му нарежда да докара Хон Дон toot suite, и му показва оръжието си.
Икономът побягва като гонен от дяволи, но не вика полицията, понеже господата, на които им пари между краката, често са склонни към подобни изблици. Поли Крадъл пуска Бастиън от чантата му, той си избира подходящ тапициран диван и при все дребните си размери го заема целия. Джо се усмихва със злостно предвкусване и чака.
Част от него — започнал е да мисли за колебанията си като за Стария Джо — има силното чувство, че се е натресъл тук прекомерно рано. Би трябвало първо да планира и да къта ресурсите си. Би трябвало да прояви здрав разум. На тези размисли вътрешният му гангстер отвръща с дълбока и сочна ругатня. Ако животът ти поднася лимони, направи си лимонада. Ако ти дава компрометиращи снимки на уважавани банкери с обширни и разнообразни познанства из залите на властта, тогава ги скъсай от изнудване, докато имаш възможност.
— Трябва ми Хон Дон — казал е на Поли Крадъл още по пътя към Лондон — и ми трябва Нощният пазар. Ще са ми нужни, каквото и да предприема. Така смятам.
Тя го е любила, точно както си обещаха, между магистрални изходи петнадесет и седем. Джо затваря очи за миг на приятни спомени.
Известен епископ традиционалист отива да седне на тапицирания диван и подскача, щом епископалните му основи са нападнати от единствения съществуващ зъб на Бастиън, и след това за малко да почине от ужаса на розовите мраморни очи и беззъбата усмивка.
