Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 307

— Ами… почти сигурен съм, че е патладжан.

— Да благодарим на милостивия Агнец, стари приятелю, това наистина е патладжан. Но виждаш ли как е прецакано всичко друго на снимката?

— Да, това го виждам, Йорге.

— И все пак в кадъра е приятелката на Вадим, Светлана, която е — и тук хич не преувеличавам, нали? — момичето, дето най ми се ще да видя голо след Кари Фишър в „Завръщането на джедаите“. На тази снимка тя е напълно гола, да му се не види. Ако не беше макрото, човек да се запали и да гръмне само като я гледа. Би ли искал да видиш кадъра отдалече?

— Става.

— И ние бихме искали, Джоузеф, но за съжаление това не е възможно, понеже този задник тук не е снимал отдалече Върви, Вадим, моля те. Трябва да поплача на рамото на приятеля ми, ясно?

Джо Спорк изчаква Вадим да се отстрани, стиснал контрабандното патладжанено порно, и след това на лицето му се изписва ново, сурово изражение. Казва:

— По работа идвам.

— Сериозно ли? По истинска работа? Не заради шибани слот машини?

— Истинска работа.

— Какво, ще ме изриташ ли, Джо? Внезапно ще подкараш Пазара?

Йорге се шегува. Бъзика се. Изражението на широкото му лице е лишено от злост или тревога. Джо Спорк се чуди къде са патлаците и хората му.

— Не, Йорге. Пазарът си е само твой. Но, да, определено се в връщам в играта. Само че не ти искам стола. Твърде много труд за честен злодей като мен.

Облекчение плъзва по лицето на Йорге. Раменете му се отпускат лекичко, понеже вече не носи тежестта на възможно насилие.

— Честен злодей! Да! Мили Боже, Джо, да ти кажа, че ни трябват повече честни злодеи на тоя свят!

— Радвам се, че го казваш, Йорге, понеже ми е нужна малко помощ.

Йорге въздиша опечален:

— Както дочух, Крадъл го няма, ти си беглец. Може и да си прекалено разорен за такива работи. Мога да те измъкна. Датският посланик има малък местен проблем, убил любовника на жена си с косачката. Но без услуги, Джоузеф, без големи. Дори за теб.

Вместо отговор Джо изважда от джоба си един от солидните диаманти на Матю и го слага на масата.

Йорге засиява:

— Добре, мистър Спорк влиза в играта. Страхотен ден! Кажи ми какво ти трябва.

— Телефони. Непроследим кредит. Може ли датският ти посланик да ни намери самоличности, годни за използване днес, още сега?

— Ми че да. Аз слагам от твое име пари в сметки, ти плащаш в камъни. По семейна тарифа. Важи завинаги, освен ако не се разприказваш. Ако си купиш ферари и го разбиеш на „Пел Мел“, имаме сериозен проблем… — Йорге се разсмива, после вижда замисленото изажение на Джо, който се чуди какво в действителност може да му се случи. — Оу, мамичката му. Досущ на Матю приличаш. Не прави така, изкара ми ангелите. Добре, какво друго?

— Кажи на Пазара, че събирам хора за една работа.

— Голяма ли е?

— Най-голямата досега. Не се шегувам, Йорге. По-голяма от всичко друго, дето е правено. Те ми трябват, Йорге. И аз им трябвам. Дори старите бойни коне. Всичките.

— Не мисля, че те смятат, че си им нужен, Джо. Според мен по-скоро биха искали да отидеш в Ада.

— Не и за този номер. Аз съм единственият, който може да го извърти.