Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 306

Мъж на име Ахим дава на Джо и Поли по чаша вино и вдига наздравица. Други бързат да отклонят погледи — нямат желание да научават нищо свързано с текущо разследване. Навсякъде другаде Джо би се страхувал от предателство, но Пазарът е свещена земя: може да продължи съществуването си само ако остане тайна, а наказанията за предателство са ужасни. Сега вероятно са дори по-ужасни, отколкото едно време. Сега, когато Йорге се занимава с Пазара на мястото на Матю — или, както Йорге пръв би признал, на мястото на Джо.

В помещение, което навярно е служило за стая за инженерния екип и от което се вижда като на длан цистерната — все едно дали е служила на помпена станция или преливник, — се е настанил Йорге и върти бизнес, и може да сте абсолютно сигурни, че клюката го е достигнала далеч преди Джо и Поли, но той много обича показността.

— Чумата да го тръшне, да му се невиди, Джо Спорк! Мамка му! Че ти си най-търсеният шибаняк, знаеш ли го това? За мен ще дадат награда само дет съм бил в една стая с тебе! Исусе! Вадим, туй е от оня сорт, дето сам си прерязваш гърлото след прочитане, ясно? Тоз пуяк изобщо не го е имало тука.

Йорге няма фамилия, нито бащино име, нито пък прякор. Той е просто Йорге, чорлавото хлапе с дебелите ръце, което си е взимало неговото и е изчезвало в покрайнините на тълпата. Йорге — шеф на онези, които поддържат Пазара жив след смъртта на краля му. Ходеше по дирите на Матю като кученце и го боготвореше. Бащата на Джо събираше след себе си поклонници и последователи, както другите хора дишат, и Йорге глупаво пренесе тази си лоялност към сина на Матю. Тогава е бил дребен за възрастта си. И сега е дребен — във вертикално отношение, — но си е наваксал с обем по хоризонтала и с руски апетит. Дъхът му, насилствено разпръскван във всички посоки, лъха на солена риба и водка. Джо е почти сигурен, че Йорге преиграва с произхода си заради очакванията на околните. В крайна сметка кой прекарва целия си живот в Лондон, но продължава да звучи като моряк от Красноярск? Само Йорге.

Вадим, който седи от другата страна на бюрото, е скъпо издокаран тип с очила със златни рамки и аура на сериозна самозадълбоченост, която може да бъде сбъркана с поетичност… или болка. Очите му се спират на деколтето на Поли Крадъл, после побягват, щом тя го възнаграждава с широка, предизвикателна усмивка.

— Слушай, Вадим — казва Йорге и вдига късите си ръчички във въздуха, — трябва да поговоря с този човек. Дълг на честта, нали тъй? Затуй, виж, нека ти го кажа честно — ти си най-лошият еротичен фотограф, който е стъпвал по тази земя. Сериозно, по-добре насочи камерата настрани от момичетата и вземи снимай къщата. Тези снимки… — той вдига пачка евтини разпечатки осем на шест инча и ги преравя. — Тази тук е като медицински изпит. Това тук е ботаника, може би селско стопанство. Джо, Исусе, видя ли това? Това на какво ти прилича?