Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 299

Джо сбира мислите си върху предстоящата задача.

Няма шарка. Линията на шева? Черта като единица? Не. Безсмислено е. Квадратният панел? Изглежда… твърде лесно и отново е лишено от значение. Няма как да е сигурен. Франки е обладана от увереността, за добро или зло. От знанието. И все пак няма шарка… Празно е. Няма шарка там, където би трябвало да има такава.

Той се отдръпва, обмисля контекста и разплита пъзела.

Каква е догмата на загадката?

Празнота. Нищо там, където следва да има нещо, много двоично твърдение… не единица, а нула.

И ето ти го отговора.

Добре, нула. Която се чертае в коя посока? Как сръчната и с двете ръце французойка супергений е писала числата си?

Както й се харесва.

— В коя посока? — мърмори Джо.

Поли Крадъл коленичи до него и го целува по челото — като благословия. Рисува кръг с пръста си и той осъзнава, че двамата едновременно са проумели едно и също. Увереност. Сигурност. Той си позволява секунда да се възхити на присъствието й, на изумителния й ум, за миг го вижда като прелестен механичен ангел в главата й.

— По посока на часовниковата стрелка — казва тя. — Разбира се.

Часовникова стрелка. Последно съобщение до Дениъл.

Стори го и всичко ще бъде наред. Ще се справим.

О, Франки!

Джо мести ключа в кръг, като започва от дванадесет часа и се движи надясно. Миг по-късно панелът се отваря. Той наднича вътре и вижда малък, солиден вързоп експлозиви. Ако беше задвижил ключовете наобратно… Е, много е доволен, че не го е сторил.

Джо бръква в кухината и измъква няколко страници, написани на ръка. Прелиства ги и ги слага настрани.

— Какво е това? — пита Поли.

— Указания за изключване — отвръща Джо и когато тя го поглежда инатливо, обяснява. — Добре де, не са точно указания. Списък кое в какъв ред трябва да се счупи, за да не свърши светът. Списък за саботаж.

От мястото си в чантата на Поли Крадъл Бастиън шмръква през малкото си носле и изръмжава.

Готов съм, часовникарю. Да продължаваме.

Джо Спорк поглежда към кучето.

— Толкова ли е просто, а?

На излизане затварят вратите и оставят всичко точно както си е било. На железопътната гара Джо отмъква нова кола.

— Сега накъде? — пита Поли.

Часовникарят бърка в джоба си и й подава полароидната снимка на Матю и Там.

— При снабдителя на джентълмените.

* * *

Добирането до дома на чичо Там отнема повече време, отколкото Джо очаква, понеже ужасно много хора напускат Лондон. Радиопредаванията са пълни със загрижени вярващи и неуверени реалисти. Всяко студио си е намерило някакви специалисти за гости: математици катастрофисти, адвокати и комици до един спомагат за хаоса. Все още е трудно да се нарече паника. По-скоро е несигурност, като слухове за буря.

Къщата се намира в края на тясна алея.

Чук-чук.

— Кой е?

— Аз съм, Там.

С наскоро отмъкнат „Мерцедес“ и приятелка, която и сама по себе си изглежда престъпно прекрасна.

Там връща отговор обратно през вратата:

— Не, не, тук му е мястото да кажеш „О, нима е станало проклето пет заранта? Много съжалявам, сигурно съм изкукуригал напълно…“.