Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 298

Тук записът спира. Прозрачният призрак на Франки Фосойо увисва във въздуха пред двамата си посетители и сочи настрани.

Джо се навежда на една страна, после на друга, пресмятайки ъглите. След това ляга по корем и оглежда внимателно ламперията и пода, а накрая се изправя и почуква внимателно по полирания таван. Нужно му е известно време да отбележи, че това е най-голямата и най-прекрасната цялостна подвижна инсталация на изкуството, която някога е виждал. Дело на ръскинитите, осъзнава той, но от времето преди Шем Шем Циен. Способен е да намрази хана дори само заради това — съсипването на Ордена на Джон Твореца. Стига само да нямаше толкова много неща, заради които го мрази и бездруго.

Ето. Под връхчетата на пръстите си напипва фина линия. Проследява я нагоре и надолу. Запечатан отвор. Което подсказва, че отдолу има нещо. Но как да го отвори? Ако го е направил Дениъл, тогава би било елегантно. Ако го е планирала Франки, тогава е математическо… Не, тя е предвидила това за обикновен ум. Обикновен, но познат. Тогава как… О! Разбира се.

От джоба си Джо вади ключовете за колата и нежно ги прокарва пред голия панел. Да, ето — ключовете мръдват към дървото, като че се люлеят на вятър. Магнит, този път отвътре, така че всякакъв метал ще може да задвижи райбера. Няма шарка обаче. Как да знае какво движение отваря панела? Подозира, че евентуална грешка може да има по-сериозни последици от проста загуба на време. Към момента на записа Франки вече се е научила на предпазливост, Джо е убеден поне в това. Чуди се дали ще сработи механизмът на зареден преди десетилетия капан и дали, ако не го обезвреди скоро, няма да го взриви просто защото във вагона има човек. С колко ли време разполага? Кога призракът на баба му ще реши, че той не е неин наследник, а враг?