Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 301

Надрасква нещо на лист хартия: три числа, после буква и още три числа.

— Зад ъгъла е — казва Там. — „Макмадън Сторидж“. Сега е много модернизиран, но нищо не се е променило съществено. Първото число ти казва коя врата да използваш. Буквата е за етажа, а последната цифра — кой контейнер търсиш. Всичко е заключено, разбира се.

— Къде е ключът? — пита Поли Крадъл.

Там се ухилва.

— Ами, виж сега…

Джо Спорк отвръща на усмивката му — провесен по вълчи език наднича под овчия му костюм.

— Ако ти трябва ключ, значи няма да имаш полза от съдържанието на склада…

Поли убеждава Джо да не блъска колата в оградата, което е първата хрумнала му идея, така че вместо това той срязва телта право под охранителната камера. Поли очаква да се задейства аларма, но не се случва нищо.

— Повечето си нямат такава — обяснява Джо, — а и тези с алармите… това е посегателство върху обществена собственост, не частна. Полицията ще пристигне на заранта. Охраната няма да излезе да види какво става освен в краен случай. Дори ако камерите работят, а случаят вероятно не е такъв, понеже тази не е включена в нищо. По-голямата част от света си цъка по този начин. Просто приема, че не ти стиска да провериш.

— Мисля, че е безжична… — обяснява предпазливо Поли Крадъл. — Виждала съм я в каталога.

— Хм… — Джо надзърта в малкия обектив. Внезапно му се струва твърде буден. — Тогава по-добре да побързаме.

Ухилва се, непоклатим, и Поли се разсмива.

Малко по-късно, в тъмното до ръждивата желязна стена, той използва същите ножици за желязо върху катинара на вход 334. Вмъква се, после затваря вратата и светва лампите.

— Уха — обажда се Джо Спорк след малко.

Това без съмнение е най-оранжевото място в цяла Англия. Сигурно и в целия свят. Ред след ред номерирани оранжеви кутии, а зад тях — оранжеви врати, вградени в оранжеви стени. При това не става дума за меко, залезно оранжево или бояджийско оранжево, а за яркото, пластмасово оранжево на намазани с восък плодове, които не признават компромис. Такъв цвят ще ти позволи да си намериш контейнера дори във виелица или след лавина.

Поли Крадъл очаква Джо да среже с ножиците и ключалката на контейнер Ц193, но той не го прави. Вместо това просто вдига вратата нагоре и навън и тя се вади почти плавно. Джо използва катинара вместо панта.

Вътре има човек.

Седи с гръб към тях в голямо кожено кресло. Носи шапка и чифт ръкавици. До лявата му ръка има голям сак, а до дясната — калъф за тромбон. Не мърда.

Джо Спорк се прокрадва до него и въздиша. Просто шивашки манекен. Много смешно, мисли си. Много типично за Матю. Малко те стряска, просто да те държи на нокти и да пробва куража ти. Или може би просто за забавление. Не забравяйте, че и Матю би могъл да го гръмне, с което ще съсипе напълно сносна шапка. Точно от онзи тип, за каквато Джо си е мислил преди няколко часа. Шапка, с която да обладаваш танцьорки и да засенчва лицето ти, докато разливаш домашната скоросмъртница. Пристъпва по-наблизо.