Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 296

Отвън влакът изглежда метален, но е възможно да е включен и някакъв друг материал — гума, керамика… Джо прокарва ръка по корпуса. Повърхността е прохладна и леко влажна, понеже е покрита със защитен слой масло. Ухае на въглища, на кожа и дърво — уютно приветливо. Майсторът прокарва лъча на фенера по вагоните и започва да придобива представа за композицията и размерите й. Влаковете са нещо познато — дрънчащи дронове, които изсвирват покрай теб или криволичат през провинцията; пътническите влакове имат прозорци, през които да видиш забързани родители или граждани, натъпкани като сардели. Товарните влакове в днешно време са рядкост. Налага се да следиш за тях по локалните линии или по страничните, или да седиш в спалнята на Поли Крадъл и да ги чувстваш как минават. Джо Спорк поглежда към Поли. Тя крачи смълчана зад него и плъзга показалец по повърхността на „Лъвлейс“. Там, където докосва вагона, се трупа тънък пласт от прах и песъчинки. Поли се усмихва, все едно й е подарил диамантен пръстен.

Следващата врата има за символ патешко краче. Кучето Бастиън внезапно джафва и се мъчи да докопа марката от чантата си. Поли свива рамене:

— Тази трябва да е.

Те отварят вратата и се качват на борда. При разхерметизирането на вагона се чува тихо съскане, последвано от равномерно шушнене, щом се включва вентилационната система. Е, Джо поне се надява да е вентилацията, а не устройство, което пълни влака със смъртоносен газ. Подушва наоколо и се чувства като идиот, но тъй като не пада и не умира, приема, че въздухът не е отровен, и пристъпва напред.

Във вагона фенерът очертава две работни маси. Едната е накамарена с уреди и покрита с вече познати драскулки, редици математически уравнения, парчета метал и други, по-неясни субстанции. Другата е идеално спретната, почти празна. Менгеме, подредени инструменти… Дениъл.

Да, момче. Тази беше моята. Седяхме гръб до гръб и се трудехме, и аз изслушвах разочарованията и триумфите й и никога не й казах колко силно копнея да се върне, понеже знаех, че тя вече няма място за мен. Или за Матю. За теб. Тя просто си умираше да поправи нещата.

Джо се пресяга и докосва масата. Дарява й милувка, дружески жест.

След това чува глас и се обръща, за да види жена, направена от светлина.

* * *

— Здравейте — казва жената. Пристъпва напред. Цялата е лъчезарна — като сянка наопаки. Джо се озърта и открива, че тя е съставена от светлинни лъчи от стотици малки лещи из Целия вагон, които се отразяват в колона от влага във въздуха. Лицето й е неясно. Успява отчасти да различи профила, когато жената се извръща на една страна, както и очертанията на лицето й, когато говори. Гласът й е запис, много по-добър от тези в колекцията на Дениъл — и веднага щом Джо го осъзнава, се досеща и за името й. Франки Фосойо.