Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 295

След магистралата пътят към „Блечли“ е равен и мрачен. Вие се между терасирани ливади и съвременни кутиеподобни къщи — странните, опитомени подножия на Милтън Кийнс, създадени наведнъж и иновативно от дизайнерите и някак си не съвсем човешки в изпълнението си. „Блечли парк“ е в покрайнините, обслужван от служебен път, който стига до някогашно потенциално картечно гнездо. Джо спретнато паркира колата на едно паркомясто. Въпреки че не би трябвало да се намира тук, английските охранители обикновено пренебрегват неща, които не им се пречкат.

Зората настъпва, а това носи известна степен на риск. Джо се колебае, притеснен за момент, че някой закъснял пазач или ранен любител на влакчета може да го хване в крачка, после си спомня, че всъщност не му пука вече за това. Покатерва се на покрива на будката за билети и се озърта в здрача.

Инструкциите на Тед Шолт не са ясни, а и вероятно поначало са били объркани. Джо ги налага върху терена като скица с молив и добавя собствен пласт — създадения от Нощния пазар инстинкт за прикриване и измама. Ако се канех да скрия нелицензиранринг за бокс… И, разбира се, ето ти го — дълга и ниска могила, твърде права и необичайна, за да е с естествен произход, но твърде голяма, за да се възприема лесно като изкуствена. И, да, тя наистина изниква на завой на старите релси — подозрителна долчинка с висока трева на дъното, която несъмнено скрива къс релсов участък. Джо я посочва. Поли кима, но когато той тръгва право към могилата, клати глава.

— Насам — казва му и го завлича до малка, изкорубена останка от колибка от едната страна. Табелка подсказва: „Воден клозет за офицери: само за висшите чинове“. Вътре изважда фенерче от чантата си — в която, донякъде за изнедада на Джо, се намира и кучето на Еди Банистър — и осветява люка на пода, който води към тунел под нивото на земята. Поли се ухилва и Джо кима, като й признава точките.

Лека-полека те се спускат под земята.

* * *

Тунелът мирише на мухлясъл бетон и влага. В края му има врата, много солидна и сериозна. Херметична, подозира Джо. Би могъл да я взриви с нужното оборудване — и откъде да го вземе? Въпросът за снабдяването с подходящи гангстерски инструменти е следващ в списъка и явно трябва да го вземе на сериозно.

Все пак не се налага да взривява вратата — и по-добре, предвид какво може да се крие зад нея. Ключалката с комбинация е стара и доста хубава — с пищни бронзови циферблати, гравирани с римски цифри. Правени на ръка, предполага той. Отвори вратата с рождения ден на Лизи, както е казал Шолт, и, да, така е: XXI–IV–XXVI свършва работа — появата на бял свят на Нейно Величество кралица Елизабет II.

Когато Джо отваря вратата, навътре нахлува въздух Отвъд има още една врата, един вид прахоуловителен шлюз и на стената висят няколко манивелни фенера. Джо взима един и завърта ръчката няколко пъти. След това минава през вътрешната врата.

Стаята отвъд е относително тясна — по-скоро като тунел, — но е огромна. Леко се спуска под наклон надолу в земята — близкият край, който води на бял свят, е на нивото на външната повърхност. Джо вижда пред себе си и онова, за което е дошъл. Безкрайни редуващи се шарки се вият по въплъщението на чиста мощ. Бойлерът е по-висок от него и дълъг като автобус. Вагоните се губят в далечината. Дали са десет? Или дванай-сет? Всеки един е съвършено изработен с цел дълготрайност и всеки е леко различен. Названието е гравирано на черния скотобойник отпред: „Лъвлейс“.