Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 294
Ник Харкауей
Настоятелно двойно изхриптяване:
— Благодаря ти. А сега би ли ми казал дали ще ни закара до Портсмут с наличното гориво, как смяташ? Не? Е, сигурно мога да ограбя някоя бензиностанция. Така, дали можем да сме достатъчно сигурни, че ще изчакаш примерно час, преди да се обадиш в полицията? Понеже иначе ще трябва да те помоля да ни придружиш. Как е багажникът, между другото? Удобен ли е. О, тръгваш ли си? Да, мисля, че така е най-добре…
Джо Спорк отваря вратата. Мъжът слиза. Джо се обръща към Поли да каже нещо по повод, че очевидно не отиват в Портсмут, и открива нож за скариди, насочен към бузата му, точно под окото.
— Дали може да си изясним отсега — пита Поли Крадъл, — че не съм ти цицорестата помощничка, нито Бондовото ти момиче? Че съм самостоятелен суперзлодей сама по себе си?
Джо преглъща и предпазливо се съгласява:
— Да, можем.
— Следователно няма да има повече „Кажи здрасти, Поли“?
— Няма да има.
Ножът незабавно изчезва и тя се плъзва до часовникаря и залепва устни върху неговите. Джо усеща езика й в устата си — широк и мускулест. Поли решително слага ръката му върху дупето си с думите:
— Пали двигателя. Кражбите на коли ме възбуждат!
— Това технологично беше
— Искаш ли допълнително точки за това?
— Да, моля.
— Тогава не казвай „моля“.
От Сейнт Албънс тръгват на север.
* * *
Кратък разговор със Сисъли Фоулбъри по обществен телефон в една бензиностанция разкрива информацията, че Станция X от мъчителното предсмъртно слово на Тед Шолт е по-известна като „Блечли парк“. Сисъли е малко притеснена от това откритие.
— За Бога, та това не е никаква тайна, Джо. Аз лично те водих там. Разбили са кода „Енигма“, спечелили са войната. Изобретили са дигиталния компютър. Помниш ли?
Ами да, разбира се, Джо си спомня „Блечли“ с мистериозните му дървени барачки в различни етапи на разпадане, заобиколени от подозрителни малки хълмчета, които са всичко друго, но не и естествени, и с огромното, ширнало се благородно имение, дом на някои от най-големите математици, които пламналата във войната Великобритания успяла да докопа. Малкият Джо е бил почти също толкова впечатлен от заемащия част от имението клуб за влакомоделизъм, с който си плащат наема, както и от древния разпадащ се изтребител „Хариер“ на моравата. Гниеща британска институция, напусната от тайните си и оставена да рухне. Човек може да скрие почти всичко в „Блечли“. Кой изобщо би се заинтересувал?
Джо е сменил номерата на колата с тези на друга от същия модел и Поли е обезвредила сателитното проследяващо устройство, така че крадената кола на практика е неоткриваема, освен ако някой не провери номерата на двигателя. В празния път се таи странно усещане за свобода, колкото и да е илюзорно.
— Какво има в „Блечли“? — пита Поли, докато Милтън Кийнс се приближава все повече към тях.
Джо й се ухилва:
— Един влак! — отвръща и вижда усмивката й в отговор.
