Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 290

Взира се в отражението си в двукрилия прозорец и се опитва да си припомни какъв човек е могъл да бъде. Кронпринцът на Престъпността. По-лош, отколкото някога татко е успял да стане — и това си е Божията честна истина. Абсолютно щуро копеле. От нищо не се бои.

Тази личност никога не е съществувала, но винаги е била възможна. Така и не си е отишла докрай. А сега най-сетне настъпва мигът да добие плътност. Въпреки това на Джо пътуването до онова място в себе си му се струва дълга, мъчителна борба за изкачване на склон срещу годините натрупани препятствия и самоделни прегради.

Започва с човека, какъвто е сега: Джо Спорк, който не е убил приятеля си, но е обвинен за това и в много други ужасни и зловещи дела по причини, за които не носи вина; той дели и леглото си с Поли Крадъл и възнамерява да придаде на това особено значение.

Размърдва рамене, стиска зъби и продължава.

Той е човекът, отвлечен от чудовища и измъчван, но не и мъртъв.

Той е човекът, който знае, че невинността не е щит и че ако държиш главата си сведена, това няма да рече, че си в безопасност.

Той е човекът, насаден на пачи яйца в името на любовта и на един по-добър свят и видял как виновницата за това умира, за да го спаси.

Той е човекът, който ще се грижи за кучето й.

Той е човекът, хвърлил се срещу зареден пистолет и меч само на крилете на гнева си.

О, да, и баща му също е бил голям щурак. Както и баба му преди него.

Доволна усмивка бавно се разлива по лицето му. Лудото куче Джо. Джо Белите кокалчета. Побъркания Джо.

Щурия Джо.

Ами добре тогава. Той пак поглежда отражението си. Преценява, че се е справил добре, но не е довършил работата: този нов Джо не бива да се гърби така.

Поема си дъх и изпъчва гърди. Поглежда отново. Не, прекалено е. Истината е в умереността. Солидност, не въздухарство. Сила, не хвалба.

Изправя гръб, размърдва ръце, но силата се носи в сърцето, не в юмруците. Гангстерите не блъфират, не заплашват. Те просто съществуват и ние знаем на какво са способни.

Градът ми принадлежи. Светът. Той е мой. Други го управляват, понеже си имам по-важни задачи от тази.

Чудесно. Сега — шапката. Гангстерът постоянно носи шапка. Дори когато не носи, пак се държи все едно има такава. Светлината озарява лицето на Джо точно както трябва — едното му око проблясва в мрака. Пиратски. Вълче око на ръба на светлината на лагерния огън, пиратски капитан насред буря. Непоклатимост.

Шлиферът е като броня. Трябва да виси разкопчан и разтворен, за да подчертава размера му. Хвърля собствена сянка и го скрива по-плътно. Ръцете са отпуснати покрай хълбоците, така че може и да е въоръжен… Не, зачеркни това. По един или друг начин несъмнено е въоръжен. Бейзболна бата ли носи? Твърде американско. Откъде ще вземе подобно нещо? Парче тръба? Пистолет? Лодкарски прът с кука? Става. А в джоба си има и друга изненада. Не е оръжие. Нито е нож. Нещо посериозно. Коктейл „Молотов“ навярно или граната. Чувал е, че руските мобстъри ползват гранати. Струва му се като мащабен трепач. Ах. Да. Но нали това е целта, а? Трепач да е. Донеси ковашки чук на бой с ножове. Докарай танк на игра на „Ястреби и гълъби“. Целта не са намекът и премереността. Шем Шем Циен е премерен, зъл паяк в мрака, лъжец и крадец на надежда, убиец на Уотсъни и Джойсита. Убиец на старици и натъжвач на кученца.