Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 291

А аз не съм премерен и потаен. Аз съм Щуравия Джо Спорк и ще те победя, ако ще да съборя къщата около теб.

Да.

От стъклото на прозореца го гледа човекът, който следва да бъде оттук насетне — едноок скитник, призрак от бойните полета, скиталец, титан, мафиот — ангел на разрухата.

Мъж, който в крайна сметка ще се окаже способен да печели.

* * *

— Спасителният ти маршрут минава през Ирландия — обяснява Мърсър. — Взимаш ферибота, следва полет за Исландия, оттам — за Канада. Тя е страхотна страна за изчезване. Много е голяма и вътре няма нищо. Ако тръгнеш в близките няколко часа, ще можем да те измъкнем преди пристигането на пчелите. Не знам дали това ще помогне, но си струва опитът.

Джо Спорк явно не го чува. Мърсър го обикаля и ръкомаха.

— Е, внимаваш ли, Джо?

— Станция X — отвръща часовникарят.

Мърсър вдига вежди.

Джо кима:

— Добре. Ще стигнем дотам след малко. Случайно кутийката от майка ми да е в някой от вас?

Адвокатът се мръщи.

— Да — отвръща Поли.

— Би ли ми я дала, ако обичаш?

Тя рови в чантата си и му я подава. Ключът е залепен за дъното, както правят монахините, а не гангстерите. Джо я отваря.

Стари снимки, полароидни, пристегнати с обикновено ластиче — разбира се. Усмихнати касоразбивачи, най-първите Стари съучастници от вътрешния кръг на Матю Спорк. Партита с жени в кукленски рокли и мъже с кадифени костюми. Сладка снимка на Хариет, която Джо бързо прибира, толкова похотлива и стряскащо зряла изглежда тя.

И там, твърде не на място, още три снимки в своя собствена групичка, с по-малко ластиче около тях и парче хартия с една-единствена дума — Джош — на него, просто за подчертаване, и Джо Спорк открива, че може да ги чете, все едно са пощенски картички:

Чичо Там и Матю са сключили сделка и се ръкуват с много сериозен вид по обичая на Пазара — с двойно ръкостискане.

Чичо ти има нещо за теб.

Мърсър и да, Поли, стиснали ръцете на родителите си на стълбите на Крадъл.

Това са хората, на които да се довериш.

И самият Джо, в якето от овча кожа, кацнал на коляното на Матю и замахнал към небето, лицето на баща му поне в момента е открито и радостно, ръцете му на стрелец са положени на тесните раменца на сина му. Тази снимка е твърде проста и първична за обличане в думи. Дори Обичам те не е достатъчно подходящ надпис.

Джо буквално усеща дъха на Матю в косата си. Баща му имаше навика да въздиша от време на време — просто, честно и по бозайнически.