Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 288

— Съжалявам — казва малко рязко Мърсър, появил се отново, вече по джинси и риза. — Сторихме всичко по силите си, но просто не успяхме да те намерим. Всичко изпробвахме, Джо. Честна дума. Няма лъжа… — Сам си кима. — Както и да е. В момента най-важната ти нужда е да се измъкнеш от страната, да се скриеш някъде, и то дяволски бързо. Поне толкова можем да сторим. Ще ти трябва също фалшива самоличност за пътуването, за след това и такава, под която да живееш, както и една или две за спешни случаи. Трябва да изчезнеш.

Джо свива рамене. Мърсър се колебае, после добавя:

— Много сериозно те издирват. Ама много. Разбираш ли ме?

Джо изобщо не е изненадан.

— Какво съм сторил? Да не съм взривил парламента?

Не кипи от горчилка. Винаги е имал усещането, че няма смисъл да взимаш проблемите навътре. Просто проявява глупаво, празно любопитство. Не му е останало накъде повече да потъва.

— Не — отвръща тихо Мърсър. Плъзва по масата един таблоиден вестник. На първа страница има статия за пчелите и карта, която показва маршрута им по света, конфликтните точки са маркирани с малки пламъчета. Адвокатът въздъхва и отваря вестника. На четвърта и пета страница — веднага след Белинда Карлайл само по дънкови шорти — открива „СПОРК: КРЪВТА ЗАГОВАРЯ!“ и „КРУШАТА НЕ ПАДА ПО-ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО“. Зловещи снимки на местопроизшествия от места, на които Джо никога не е стъпвал, телата са завити. Има стари снимки, също и нови. История на насилието.

— Няма начин да е истина!

— Съжалявам, Джо, но е. Къщата-кораб е изпепелена. Семейство Уотсън… Сигурно е станало в деня, след като си взел назаем лодката им. Не си бил способен да сториш нищо. Не е по твоя вина.

Въпреки това Джо се свива под тежестта на рухналата на раменете му скала.

— Какво е станало?

— Някой е запалил пожар. Аби се събудила тъкмо навреме, извела децата и са добре. Гриф… той е в болница. Надишал се с дим. Опитал се да спаси каквото имали. Полицията твърди, че ти си го направил. Аби им се обадила да настоява за пълно разследване и онова малко лайно Пачкайнд й казал, че такива неща неизменно се случват, щом се сдушава с терористи.

— Терористи ли? Какво, по дяволите, значи пък това?

— Ами, ти си терорист, Джо, съжалявам.

— Сега и терорист ли станах?

— Водят те заподозрян в разследване за тероризъм. Да.

— Но аз не съм направил нищо лошо!

Това е вик на агония, наченал дълбоко в душата на часовникаря, и гласът му се повишава, разтяга и пречупва на последната дума като животно, което е било наритано и умира.

— Те се ебават с теб, Джо — обяснява равно Поли Крадъл в последвалата тишина. — Говорят ти на езика на преебавката. Посланието е: Прави каквото ти се казва. Прави, каквото ние ти казваме, когато ти го казваме и ни кажи каквото искаме да знаем, дори ако не го знаеш. Посланието е: не ни ядосвай, синко, иначе тръгваш по пътя на Дейвид Кели. На Де Менезес. Или както там се е наричало нещастното копеле, което хвърлиха на Г20, задето вървял с ръце в джобовете. Това е системата, която се стоварва върху ти с цялата си мощ. Посланието е: това се случва, когато не се държиш както подобава… — погледът й е студен и безизразен, а в дълбините на очите й обикалят акули.