Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 292

— Ирландия, Джо — повтаря Мърсър.

Часовникарят го поглежда, искрено изненадан:

— О, няма да бягам.

— Какво? Разбира се, че бягаш.

— Не.

— Джо, не можеш да се бориш с това чудо. Твърде е голямо.

— Той ще убие света, Мърсър. И вече е ликвидирал мен. Със стария Джо е свършено. Няма да имам кой знае колко поръчки оттук насетне, нали? Дори ако банката не си поиска заема предсрочно.

— Всичко ще се разкрие. Без съмнение все някой ще го спре. Има хора, които се занимават с тези работи.

— Съветът по наследството. Родни Титуисъл. Да. Той е на горното стъпало, точно така.

— О, за Бога, Джо! Ти си часовникар. Такъв искаше да бъдеш. И на този човек се опитвам да помогна!

— И той ти благодари. От цялото си сърце. Но е мъртъв, Мърсър. Сега вече съм аз… — Джо поглежда към Поли Крадъл.

— Кажи му! — настоява Мърсър, но вместо това сестра му с блеснали очи отвръща на усмивката на Джо и полека пляска с ръце.

— О, за Бога! — кресва адвокатът. — Не сте сериозни!

— Напротив — отвръща Джо. — Започнах да схващам, докато бях затворен. Не знам кога. Може би след първия месец.

Мърсър се поколебава.

— Джо, не си бил там цял месец. Не продължи дори цяла седмица. Знам, че трябва да ти е изглеждало много време, но ти избяга след пет дни.

Джо Спорк клати глава и усмивката му е наистина безоблачна.

— Не, Мърсър — отвръща мило. — Просто така ти се е сторило, понеже си бил от външната страна.

Следва натежало мълчание. Адвокатът понечва да възрази да го проправи, но после преобърнатата наопаки истинност на твърдението му го поразява и той се предава. Възкликва:

— Толкова съжалявам, Джо! Съжалявам, че не успях да помогна. Много съжалявам. Сторих всичко възможно, но то не беше… изобщо не беше достатъчно.

— Беше страхотен — отвръща му мило Джо Спорк. — Хората в болницата се опитаха да ми докажат, че сте се отрекли от мен. И двамата.

Те настръхват, но той им се усмихва.

— Виж: просто така стоят нещата сега. През целия си живот съм си заръчвал да бъда спокоен, разумен и послушен. Да не изпъквам. Но ето ме на, прецакан, понеже всички ме излъгаха. Промениха правилата така, че да не мога да спечеля, ако съм честен човек. Работата обаче е там, че не бях много добър в ролята на кротък гражданин. Прекалено голяма част от себе си бях погребал, за да стана такъв. Но виж, да съм бандит… имам нужните умения. Мога да стана изумителен бандит. Мога да бъда най-добрият, когото светът е виждал. Мога да го сторя, и при това да постъпя правилно. Не съм откачил изобщо. Просто съм свободен.

Поли Крадъл накланя глава и обмисля думите му.

Бастиън изръмжава тихо.

Джо посочва вестника.

— Преследват ме. Убиват хора и е само въпрос на време, преди да се… — Той се оглежда, открива, че зяпа в Поли, и отклонява поглед — …доберат до някой от вас. Повече няма да бягам. Време е да ги накараме да се замислят.

И скръства ръце.

Мърсър понечва да спори, ала Бастиън Банистър избира този момент да отвори своята уста и да посегне на кръжащата пчела. За своя очевидна изненада я хваща и следва тихо издрънчаване, когато я гълта цяла. Адвокатът отстъпва крачка, сякаш очаква кучето да експлодира.