Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 289

Мърсър си поема дъх и продължава нататък:

— При разследването на терористичната ти дейност си бил разкрит от няколко души, които в момента са изчезнали или мъртви.

— Кои?

— Първи е Били. После Джойс.

— Е, тя ще потвърди, че това не е вярно. Те се канеха да се женят. И тя не е мъртва, така че това е просто смешно…

Само че и двамата Крадъл го гледат толкова особено, че Джо осъзнава, че все още не е доразбрал нещо фундаментално.

Мърсър продължава неумолимо:

— Както и момиче на име Тереза Чандлър, от Уиститиел Корнуол, намерена мъртва в дома си рано тази сутрин. Очевидно си я срещнал в пъб.

— Тереза? Тес! Мъртва ли е?

— Да, Джо. Както и Джойс.

— Та Джойс дори се беше разделила с Били!

— Знам. Но не става дума за това.

— Убили са я, за да се доберат до мен?

— Или понеже са смятали, че може да знае нещо, колкото и малко да е. Да. А сега, след като срещнах врага, бих предположил, че е било просто за забавление. Почти сигурен съм, че той лично е посегнал на Били. Напълно съответства на стила му.

Да. Така е. Но изглежда и невъзможно — дори сега, при все че мирисът на смъртта на Еди още лъха в ноздрите му: кръв и пушечен дим.

— Всичко това е грешно. Противозаконно е. Всичкото!

Най-накрая и Мърсър се ядосва, вече почти крещи:

— Да, Джо! Противозаконно е! Винаги е така! И все пак се случва. Да не мислиш, че правят такива неща само на шофьорите на таксита от Карачи? Гадините прибягват до подобни номера, когато им скимне, и са експедитивни, щом положението го изисква. И на никого не му пука, понеже се случва на някой друг!

Поли полага успокоително длан на ръката на брат си.

— Съжалявам.

Във вестника има снимки на Тес и Джойс приживе. Описания на смъртта им. Описания толкова сочни, че човек не може да не се запита, освен ако наистина не познава добре заподозрения, дали не го е извършил в крайна сметка.

Почти всички, които вярват на Джо дотолкова, вече са тук с него.

Той се взира в мъртвите лица и в заглавието.

Целият свят се е вдигнал срещу него.

Джо Спорк се взира в нищото и чака сърцето му да се разбие — или умът му. Чака удара от тази ужасна, неизмерима лъжа да смаже и да разруши цялата му същност. Вдига очи и вижда, че и Поли го гледа, също и Мърсър. Знае, че и те очакват същото.

Съжалявам, мисли си. Изчерпан съм. Не ми е останало нищо за разрушаване.

Очаква да чуе собствената си уста да издава безсмислени звуци и тялото си да се свие на топка и просто да остане така, докато враговете не дойдат да го приберат.

Вместо това се случва съвсем друго и то го хваща неподготвен. Джо стига до края на същността си и открива — най-сетне — къс твърда земя и здрава стена, на която да облегне гръб.

Някъде между мига, когато сърцето на баща му е изтуптяло за последно, и спускането на облечения в сребро ковчег на Матю в пръстта, Джо Спорк е погребал в отделен ковчег и онази част от себе си, която знае как да лъже, мами и граби, и по някакъв неопределим начин е приел, че му е писано да живее живот на незначителност и преклонение. Учил е с Дениъл в опит да върне часовника към някакъв минал момент, когато Матю не само е бил още жив, но и тепърва е щял да стане престъпник; търсил е всъщност начин да се превърне в човека, който баща му е щял да бъде при други обстоятелства.