Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 287
Ник Харкауей
Огромна, дрънчаща желязна завеса пада помежду им, след това още една, а от тавана руква вода. Някъде започва да вие алармена сирена — като старомоден противовъздушен сигнал. Иззад метала се разнася вой на несдържан гняв.
— Задави се сега, убиец такъв! — казва Боб Фоулбъри със страст. След това на Джо: — Система срещу пожар и кражба, братята баптисти от Марсилия, 1921 г… — извръща се рязко и блъска по металната решетка. — Да влизате в дома ми? Да заплашвате жена ми? Да ме наричате старец?
Сисъли полага длан на рамото му и той се гушва в нея, облекчен и уплашен, а и видимо уморен.
— Няма време — заявява Мърсър.
Джо Спорк следва семейство Крадъл обратно на улицата и към поредната анонимна кола. Умората си чувства като огромно, тъмно езеро, по което плава и което скоро ще го погълне. И в същото време, докато благодарно се настанява на задната седалка за няколко минути — за час или колкото е нужно до следващото им убежище, чува себе си — на глас или не, не е сигурен — да си задава въпрос.
* * *
В полумрака под уличните лампи и в озарената от тях мъгла убежището в Сънбъри напомня на Джо на гигантски, изплют и олигавен бонбон. Леко му призлява от вида му. От друга страна, то е анонимно, в което като цяло е целият смисъл. Убежище: къща, в която да си на безопасно място. Напазарувана набързо от притеснен агент на недвижими имоти и платена в брой.
Джо се убеждава, че гневът му се е оттекъл и заедно с него — и тръпката на надеждата. Искрено не вярва, че безопасно място съществува.
Ще бъде принуден да се крие вечно. Или — по-вероятно ще умре.
Гигантският бонбон има малко чукче за врата във формата на животинска глава. Може би е следвало да бъде лъв, но повече прилича на овца. Мърсър се тутка с ключа и пуска вътре малката банда бегълци с недоволна забележка:
— „Хартикъл“ беше по-красив.
Поли кима:
— Да, така е. Но сега разполагаме с това…
Обръща се към Джо и го оглежда. Внимателна е. Приятно е, когато онзи, който се тревожи за теб, се държи мило. Означава, че наистина го е грижа. Джо отново се чувства уморен — дотолкова, че се чуди дали изобщо някога ще успее да си отспи. Пита се дали ще сънува електрически шокове. Дали ще успее да я държи будна. Дали тя все още иска да споделя леглото си с него, ако той плаче насън…
Мърсър се мушва помежду им, на път към стълбите.
— Имам резервни дрехи. Хубаво ще е да се окъпеш, Джо, не го казвам нелюбезно, но смърдиш достатъчно зле, та хората да го забелязват, а не искаш да бъдеш забелязван.
Бастиън е отпуснат и размазан от мъка. Скимти съвсем тихичко. Джо го люлее. Златотканата пчела — онази, която Тед Шолт даде на Джо в Уиститиел — изпълзява от чантата на Поли и полита полека из стаята, сякаш е опечалена. След малко се настанява на пластмасовата полица.