Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 286

— Услаждаш ми се, мистър Спорк. Дори в най-бесните си сънища не съм си представял, че ще имам привилегията да убия внука на Франки Фосойо лично. Твърде добре за теб! — пистолетът се намества под ухото на Джо.

След това буреносен вятър разхвърля и двама им из стаята. Стъклените витрини се пръскат и хартиите блъвват във виелица, когато последният модел взривяващи се кутии на Еди Банистър се задейства внезапно и изпълва стаята с дим и пламък.

Джо се върти до безкрай, като си представя, че Шем Шем Циен прави същото, намира стената и тръгва по протежението й в търсене на… и той не знае. Олюлява се, блъска се, приготвя се за следващия рунд и този път знае, че не може да спечели. Какво е нужно, за да го победя? Как, как, как? Джо стиска зъби. Ще открие. Непременно.

Поли Крадъл изниква пред него заедно с Бастиън и му отнема секунда да осъзнае, че тя е истинска — ангел в избледнели джинси, който го избутва от стаята. Мърсър е в коридора.

— Бързо! — виква дрезгаво адвокатът. След това, в нещо, което изглежда не е мобилен, а истински сателитен телефон, нарежда: — Бетани! Мърсър Крадъл е. Паролата е „Пашъндейл“. Закриваме сергията, ясно ли е? Спипаха ни — може да си на директната линия на обстрел. Изгори кутиите, пускай щорите и заключвай. Повтарям — „Пашъндейл“!

Затваряме сергията. Последната въздишка на Нобълнайт Крадъл в лицето на пълната катастрофа: записите изчезват, вината е изтрита, всички услуги са събрани. Парите политат към Кайманите, Белиз и кантон Тюн, също и към Бахамите. Домът на Крадъл се разбягва по предварително подготвени маршрути. Компанията се преражда в чужбина. Обединеното кралство се смята за сринато до основи.

— Мърсър — казва Джо Спорк. — Съжалявам.

— Мърдай по-бързо!

— Да — казва друг глас. — Най-добре се размърдай.

Шем Шем Циен стои сред дима. Изгубил е пистолета си, но все още държи меч и от двете му страни го съпровождат останалите ръскинити.

Джо изръмжава и отново усеща горещината в гърдите си, нуждата да разкъса нещо с голи ръце, но после Боб Фоулбъри пъргаво се промъква покрай него и с комична точност натиска един гвоздей в тапета.