Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 266

— Но какво ще се случи, ако се пробуди с видимо точни спомени, каквито няма записани никъде другаде? Ако се пробуди и с лицето на Наполеон? И какво — ако този човек се надигне от леглото си без собствен ум? Ако Джон Смит е спрял да съществува и на негово място имаме съвършено копие на императора телом и в спомени? В кой момент ще признаем, че е идентичен с онзи първи Наполеон? Че не е просто копие, а истински възраждане? А ако самата вълна на ума му може да бъде премерена и счетена за идентична?

Камерата се отдръпва. Мъжът се изтяга на плюшено, луксозно легло, а тялото му е покрито с жици и сензори. Той на практика виси в леглото, толкова кабели са прикрепени към него. Наоколо се виждат и други камери, които го записват от всевъзможни ъгли. Махва на една страна, към кръгъл екран — Джо предполага, че трябва да е зелен, — на който се вижда осцилираща шарка. Вълна.

— Това е моят ум. Това е моето тяло. Създава своя собствена история. Съвпаднете ги съвършено и ще станете част от мен. Част от Господ.

Джо Спорк се взира за момент в сухото, зло лице на брат Шеймъс. В него има настоятелност, сила, която е и чужда, и позната. Напомня му на някого. След това чува и писъците.

Те са много дрезгави, напълно отчаяни. Принадлежат на мъж или на много едра жена, понеже са басови. Не е писък от хорър филм, предназначен да разтърси полилея. Съвсем друго е — бозайнически вой. Предупреждение. Тревога. Тук има тигри. Нападнат съм. Повален съм.

Неотдавна и Джо е издавал такива звуци.

Зад ъгъл, през врата, друга врата и после:

Двама мъже. Единият е мистър Ординъри.

От стола си мъчителят се взира в другия и той е съвсем раз. личен вид човек. Тигър.

Тигърът се усмихва. Има гъста брада и посивяваща коса пристегната с парче оранжева връв. Кожата му е бяла, но суховата. Има здрави зъби, леко изкривени в двете ъгълчета на устата му; забелязва се по формата на лицето му. Дебели устни

Джо не го познава — нито движенията, нито физиономията нито дори очите, докато един поглед към мистър Ординъри не му показва смазващо, абсолютно отчаяние и после — щом мъчителят съзира Джо в неговата ръскинитска роба — невъзможна надежда за бягство.

Всъщност в помещението има само един човек, който плаши всички толкова много. И когато Джо се вглежда в него, познава го по очите.

Мъжът от ковчега се навежда пред мистър Ординъри и приближава глава плътно до лицето му.

— Как се излиза оттук, момче? — гласът му е плътен и той фъфли. Тези гънки в ъглите на устата му: мундущукът е деформирал зъбите му и той още не е свикнал да не го носи, не може да компенсира. Има нужда от практика и добър зъболекар. Но все пак в гласа му има нещо типично. „Моумчей“. Рибарски акцент.

— Отдолу.

— Глупости!

Акцент от Плимут, с намек за Лондон може би. Мъжът от ковчега свива рамене и полага леко длан върху лицето на мистър Ординъри. Когато я отдръпва, като по чудо държи нещо като желе, а инквизиторът отново пищи — още по-пронизително — и Джо осъзнава, че това е ухо. Мъжът от ковчега го мята встрани. След това заявява: