Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 264

Така че е реагирал с измама. Изоставил е света на Дениъл за да го съхрани, и от този урок е извлякъл целия си живот. Нарушавал е закона, трошил е сейфове, разбивал е прозорци и е чупил гражданския мир, и от разрухата е извличал утеха. Найголямата лъжа е била, че светът работи точно както следва, и като я е прозрял, Матю Спорк е излязъл на свобода.

И майка му е била свободна. И като негов син сега, в тази бяла килия, която вече не го плаши, Джо е свободен.

Отвън в коридора се чуват стъпки. Ръскинитите идват. Може би мистър Ординъри. Ще очакват той да се бои, както е било преди. Ще очакват да чака и да събира сили. Само че сега Джо черпи сили точно от противоположното. Ако отстъпи — много добре го знае, — мощта ще му се изплъзне и той ще изгуби дирите на тази великолепна увереност. Не може да си го позволи. Защото освен нея не му е останало нищо.

Единственият вариант е открита война. Всеки път, когато вратата се отваря, той ще се бие с всички сили. Вече няма да бъде ограничаван. Ще се нахвърля на мъчителите си, докато те не се строшат — или не се строши той.

Вратата се отваря и той се мята в бой.

* * *

Джо се юрва да посрещне враговете с ръмжене между зъби, което се превръща в рев и понеже устата му така и така е отворена, захапва ръката, която и бездруго посяга към лицето му. Продължава напред, докато нещо не изхрущява, съпроводено от зверски вой, но е твърде зает, за да се безпокои за това. Стиска с левачката и блъска с десницата — веднъж, втори път, като ченге, чукащо на врата. Когато тежестта в лявата му ръка се увеличава, пуска хванатото с нея и веднага използва левия си лакът върху някой друг — покосяваща, насочена надолу спирала, която отваря челото на противника до кост. Налита, яростен и сипе удари, и внезапно всички ръскинити са на земята, а Джо тъпче и рита, гази през плетеницата им като през градина, пълна с листа. Продължава все напред и все напред и с всеки удар става все по-силен, вместо да отслабва.

По някое време спира, понеже не му е останало нищо за правене. На земята се въргалят петима. Двама тихичко стенат. Трима са в безсъзнание.

Не му е хрумнало, че може да спечели тази битка. Победата в сбиване според него е свързана с някакво умение. Не си е представял, че може да се постигне просто като правиш най-лошото, което изобщо си в състояние да си представиш, до безкрай, докато враговете ти паднат. Има дори някакъв цикъл, досущ като много опасен и твърде ядосан часовник — сграбчи, дръпни, удари, усукай, цапни, пусни. Повтори. Повтори. Повтори.