Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 265

Но ето ти го сега, до определена степен свободен. Слабо вероятно е така и да си остане обаче. Но докато е навън, може да сее хаос. Да нанесе някакви щети на машината, която го е наранила. Това е сериозно предизвикателство.

Сритва най-близкия от нападателите си още веднъж в гърба и не получава реакция. Претърсва го и намира карта-ключ, и повтаря процеса, докато не се сдобива с още няколко. Обмисля дали да не набута и петимата в килията си, но те са твърде много, а и не му се занимава с тежък труд. Вместо това сваля савана от най-близкия и го намята върху себе си. В обкръжение прибягвай до хитрост. Били Френд беше любител на Сун Дзъ, макар и най-вече във връзка с жените.

Джо се отдалечава по коридора, като изпробва картите на всичко, което му попада пред очите. Вратите щракат. Не си дава труда да наднича зад тях. Ако там има негови съкилийници, могат и самички да излязат. Зад себе си чува странни гласове и викове, ето защо приема, че има и са на свобода. Надява са да са разгневени поне колкото него. Или особено разрушително луди. Това също го устройва.

Стига до по-различна врата — двойна — и когато я отваря осъзнава, че това е асансьор. Влиза вътре. Естествено, ще опита да избяга. Досега вече противниците трябва да знаят, че е навън. Следователно ще го очакват да тръгне нагоре. Нагоре и навън. Ще го чакат.

Тъй че слиза надолу.

Веднага щом вратите се отварят, надушва дим.

По стените на този етаж греят червени лампи. Сияят ярко. Някъде се чува вой на сирена. Тълпа ръскинити преминават целеустремено покрай Джо. В последния момент той се сеща да заклати глава в подобие на техните плавни движения, но те не му обръщат внимание.

Не бива да разчита, че ще остане незабележим. Несъмнено има камери. А и съвсем скоро противниците му ще осъзнаят, че носи минимална маскировка, пък и сигурно имат начин да се разпознават един друг.

Той тръгва напред. Поредната врата иска различна карта — синя — от тестето в ръката му. Минава и през нея. Мирисът на дим тук е много по-силен.

Осъзнава, че храни в ума си смътна представа как е конструирана тази сграда. Тя е като пирамида или зикурат, чието най-горно ниво са градината и общата зала. Под нея са стандартните стаи за пациентите, а под тях — неговото ниво, затворническите килии за измъчване на неудобни хора, както и набор истински зали за мъчения. Това ниво — под неговото — трябва да е по-тайно и по-важно в определен смисъл.

Завива зад поредния ъгъл и се озовава в кино.

Или не точно. Да, има екран — както и столове и говорители. Но има също и странна сцена или платформа и всеки стол, изглежда, е снабден с чифт електроди. Стените са покрити със сива пяна, отлята на геометрични мотиви, досущ като в звуков студио.

— Ако обикновен човек се пробуди със спомените на Наполеон, хората ще го нарекат луд…

Огромно лице изпълва екрана — елегантно, сухо и жестоко. Мъж в началото на средната възраст, с кожа извънредно гладка и загоряла и с физиономия, сляла черти от разнообразни раси. Устата му криви.