Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 254

Хрумва му, че похитителите му наистина не са наясно, че той не знае. В ръцете на некомпетентни мъчители е — и от това се поражда новият страх, че физическите им умения са също толкова ограничени, колкото и аналитичните, и ще допуснат да умре по случайност просто поради проява на невнимание.

Накрая се оказва в странното положение да се надява да са по-добри в занаята си, отколкото му се струват.

* * *

Сънува, че Родни Титуисъл е дошъл да го посети. Предпочита да му се присънват не така сиви и безлични неща.

— Измъчват ме — казва Джо Спорк през вцепенените си устни.

Родни Титуисъл поклаща глава.

— Не — отвръща той. — Не е вярно.

— Напротив. И ти го знаеш!

Джо звучи детински в собствените си уши и вътрешно беснее, но иска да бъде спасен. Иска кралицата или Би Би Си да се намесят и да спрат мъченията. Родни Титуисъл не е нито едно от двете, но е най-близкото възможно съответствие.

— Нищо подобно не правят. И е голяма грешка да предполагаш такова нещо. Контрапродуктивно е. По-лошо, дава помощ на враговете.

— Какви врагове?

— Враговете. Всички врагове.

— Значи ме измъчват, за да са в безопасност всички останали?

— Не ви измъчват, мистър Спорк. Това е незаконно. Не бих могъл да използвам ръскинитите, ако ви подлагат на каквото и да е деградиращо третиране. Обаче аз ги използвам. Знам, че се подчиняват на закона. Задал съм навеждащи въпроси. Получил съм уверенията им. Следователно или си измисляте, или се заблуждавате. Ако си го измисляте, следва да ви предупредя, че манипулативната лъжа вече се смята за техника на законова война. Нали разбирате какво означава това? Военните действия се ръководят от законови рамки, оттам и законова война. Съществуват наказания за незаконна законова война.

— Те дори не ми казват какво искат. Искам да им го кажа, нали разбирате. Само че нямам представа какво е то.

Родни Титуисъл въздъхва:

— Те искат калибрационния барабан за Разбиращата машина, мистър Спорк. Малък предмет. Не е по-голям от дланта ви. Книгата, както става ясно, ще включи машината, но не я изключва. Трябва да се сдобием с барабана. Съществуват предположения, че е във ваше владение. Или във владение на дядо ви. Разумно ще е да обмислите внимателно тази идея, преди да отричате всичко.

— Не знам. Искам… Искам си адвоката! Доведете ми Мърсър. Имам си права. Знам, че имам.

— Не, нищо подобно. Не и тук. Не тук в тази стая, в тази сграда. Тук сте пациент. Подозират ви в терористичен акт толкова отвратителен и така разрушителен, че е същинското определение за лудост. Пациентите нямат права. И ви го казах и преди, сър: има си наказания за законова война.

Мистър Титуисъл си тръгва припряно и се оказва, че наистина има наказания. Но Джо знае вече, че има наказания за всичко, и те му влияят все по-слабо и по-слабо.

Оставя се да изчезне за известно време.

— Тази задача. Тези думи. Те са срещу природата. Те са срещу всичко. Бащите не трябва да погребват синовете си… — Дениъл Спорк е прав като махало и стърже като прашасал стенен часовник. — Нито по време на война, нито по време на мир. И двете съм видял… — Спира се, раздвижва дясното си рамо и шията си. Удържа пещ от мъка и огънят се провижда. — Синът ми не беше добър човек. По мерките на законите на страната ни. Беше престъпник. Той. Не можеше да го прозре. Опитвах се но бях сам и не успях. Аз не съм. Добър с думите. И с хората. Разбирам машините. Тъй. Той беше лош човек. Крадеше. Грабеше. Разбиваше и стреляше, и подтикваше други да го правят. Опита се да продава наркотици. Влезе в затвора. Синът ми е лош. Скърбя за лошия си син…