Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 252

— Пуснали ли са те? — пита настоятелно Джошуа Джоузеф.

— Както виждаш, Джо. Както виждаш. Аз съм свободен човек — поне за днес, ако не друго.

— Само за един ден?

— И за повече, ако успея…

Матю го казва много сухо и с искрица злост, която е запазената му марка, и предупреждава младия Джо за съществуването на притеснителна възможност…

— Избягал си от затвора!

— Да, така направих. При това много сръчно, бих добавил. Трябва да се видя с един тип на „Харли Стрийт“ по повод здравето си. В затвора храната е ужасна, момчето ми, има вкус на мазно и се отразява зле на храносмилането. Та си рекох, ами, защо не? Ще намина да видя сина си и да прегърна обичната си съпруга, и след това ще се насоча към гръдта на Аржентина, а хи можеш да наминаваш да ме навестяваш от време на време. Как ти звучи?

— Ти си полудял! — виква с радост Джоузеф Джошуа. — Не можеш да останеш тук, ще те намерят!

— Баща ти, Джошуа Джоузеф Спорк, може да е старец и изкукал, но не е глупак и това не му е първото фанданго. Точно в момента един любезен тип на име Бригсдейл носи костюма на Матю и чака на опашка за ферибота за Ирландия. Мистър Бригсдейл не е сторил никому зло в живота си, Джош, но силно прилича на твоя старец. Ще се качи на ферибота и ще го докопат, а в течение на няколко дни куките глупаво ще вярват, че са ме заловили, докато накрая мистър Бригсдейл ще обясни, че е станала ужасна грешка и ще ги съди за погрешен арест, не че му е нужно, понеже малко съм го насадил… Но по времето, когато грешката стане ясна, ще съм отпердашил към Буенос Айрес и всичко ще бъде наред — ухилва се Матю Спорк.

И за почуда на Джошуа Джоузеф вратата наистина остава неизкъртена и Летящия отряд не довтасва. Баща и син седят на дивана („Малко съм натъртен, Джош, наложи се да изкатеря Доста висока стена, да знаеш. Това бягствата от затвора най-добре да ги оставим на младежта — ще го впиша в мемоарите си!“) и пият чай, докато чакат Хариет да се прибере у дома. В чест на старите дни, когато Джошуа Джоузеф е дремал като пале, свит в скута на баща си, дългучестият юноша отпуска глава на гърдите на Матю, докато гледат „Нюзраунд“ на Джон Крейвън, за да видят дали ще им сподели за избягалия затвор ник Матю „Картечаря“ Спорк и ще изброят ли многобройните му славни подвизи, но славата е мимолетна и вместо това дават плуващ заек.

— В Аржентина ще ме научиш ли как да стрелям с пистолета, тате?

Понеже несъмнено наближава денят, когато Джо ще е достатъчно голям да се научи.

Матю въздъхва.

— Направи ми една услуга, Джо, става ли?

— Разбира се.

— Не бъди като мен. Стани съдия или рок звезда. Стани дърводелец. Просто… намери си нещо по-добро. Остави пистолета на някой друг, моля те.

— Искам да бъда като теб.

— Не, не искаш. Само така си мислиш, но това е нормално. Глупости на търкалета. Да се крия в собствената си къща. Обещай ми, че няма да стигнеш дотам!

— Обещавам.

— Даваш ли гангстерската клетва?

— Гангстерска клетва! — И ако на някой от двама им това им се струва като връщане към първоначалното състояние, те не го казват.