Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 253

Ник Харкауей

— Добре тогава…

Така и заспиват и едва когато Хариет Спорк влиза вкъщи след класа си по йога и писва високо, Джошуа Джоузеф се пробужда и осъзнава, че баща му е умрял — съвсем тихо и с усмивка на уста.

Впоследствие се оказва, че мистър Бригсдейл е само плод на буйното въображение на Матю, не е имало и план за бягство в Аржентина. Когато Матю Спорк посетил затворническия доктор и научил, че животът му свършва, той си издействал разрешение да посети сина си за рождения му ден и след това, както се оказа, открил начин да избегне завинаги белезниците на правосъдието.

Две закачулени лица наблюдават Джо през процеп на вратата. Борят се за достъп до тесния отвор и се люшкат едно до друго. Стаята се изпълва с толкова силна смрад, че той започва да повръща. Когато стига дотам, че стомахът му е практически празен и е спрял да бълва дори кисела пяна, ръскинитите вкарват още смрад вътре, така че той конвулсивно се гърчи, земята докосват само челото и пръстите му — и нищо друго — по време на опитите на тялото да се отърве от съдържание, което вече не е в него.

Наум държи ръката на баща си в онзи последен ден. Матю щеше да знае какво да стори.

* * *

— Къде е?

Задават му един и същ въпрос, до безкрай. Когато възразява, че не знае какво търсят, мъчителите му са особено жестоки с него. Не им влиза в работата да обясняват. Неговата работа е да предложи възможни местоположения на всеки един предмет, който би им щукнало да търсят. Джо трябва да си завъди навика да мисли така, че да реагира правилно на мъченията им.

— Къде си го скрил?

Той им казва, че го държи в захарницата. Иска да им каже, че — каквото и да е то — вече са го взели. В тях е всичко, което притежава. Или е притежавал.

Във вас е. Във вас е всичко, което съм имал. Взехте го от собствения ми дом, от Тед.

— Дениъл ли го скри? Обясни ли ти какво е? Кой друг знае за него?

Да, Дениъл го скри. Така добре го е скрил, че никога няма да го намерите. Нито пък аз. В библиотека. В книжарница. В църква. Изгори го. Продаде го.

— Къде е?

Плод на въображението ви е. На моето въображение. На нашето общо. Ние сме едно цяло.

Умът на Джо се рее и той го знае, знае също и че зарейването е облекчение от болката. Бори се с него обаче, понеже се бои, че никога повече няма да се върне.

— Не можеш да продължиш да ни се съпротивляващ, ца края ще ни кажеш всичко. Всички така правят. Накрая ще Ни писне да слушаме как споделяш тайните си в досадни подроб ности. Къде е калибрационният барабан, мистър Спорк?

Нямам абсолютно никаква шибана представа.

Това е вярно, но в същото време той осъзнава, че въпросът не му е неясен. Калибрационният барабан служи да променя настройките на машината на Франки. Брат Шеймъс иска да използва Разбиращата машина за нещо различно от онова, което създателката й е имала наум.

Джо смазва това разбиране, оставя го да се размие. Сигурен е, че да знае прекалено много е също толкова зле, колкото и да знае прекалено малко.

— Къде е калибрационният барабан?