Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 251

— Сдобил си се с впечатления от мен, Джошуа Джоузеф Спорк — казва клинично Шеймъс. — Не може да е другояче.

Не задава въпрос, така че според правилата на мистър Ординъри Джо не е длъжен да отговаря.

— Въобразяваш си, че съм човек с власт, но под нечии заповеди. Може и да знаеш, че нося богат набор шапки и корони и да си представяш, че те противоречат в естеството си на измамата. Но тези впечатления са повърхностни. Стъпват на разбиране за света, ощетено от съвременните слабости, на съвременната ирония, която толкова се плаши от грандиозни идеи, че непременно трябва да ги нищи, нищи и разнищи конец по конец. Британският триумф, мистър Спорк: свят на магазинери… — последното той изрича с презрение. Джо си записва наум: модернизация, магазинери: лошо.

— Аз съм много повече, отколкото си представяте. Повече съм, но това е само фракция от цялото, което ще постигна в бъдните дни. Победата ми е неизбежна, дете на омразата ми, понеже аз ще се превърна в Господ. И като Господ ще бъда съвършен, и понеже съм съвършен, винаги ще съм бил такъв. Всички тези очевидни криволици са прав път към апотеоза ми, когато ги погледнем от безвременната и несъмнена позиция на божественото.

Джо Спорк слуша всичко това и знае, че само преди седмица би му се присмял. Не сега, не тук, в тази стая. Очите срещу него изобщо не са смешни. В тях се вижда разчленен — не от любопитство, а за удоволствие. Знае със сигурност, че този човек би желал да го стори. Единствената му надежда е, че господарят на Ръскинитите лъже и всъщност има някой, който му държи юздата. След това обаче, с потъващо в петите сърце, съединява точките и осъзнава, че с тази задача явно е натоварен Родни Титуисъл, а добрият Родни вече е пожертвал съвестта си в името на по-великото добро, което само той е способен да види.

— Тогава нека ти задам един по-различен въпрос, за раз. нообразие. Но трябва да отговориш правилно, без половинчатц отговори. Готов ли си? Добре. Ако имам ума на Наполеон, но тялото на Уелингтън, то кой съм аз?

И пред поразения поглед на Джо Шеймъс се изсмива почти искрено.

Джо Спорк си няма представа какъв би могъл да е верният отговор, така че с все сили се опитва да попита какво е сторил, че да разгневи толкова мъчителя си и как би могъл да изкупи вината си, но устата му го предава и той кашля и плюе пръски. Мъжът приема това за предизвикателство и миг по-късно мистър Ординъри се появява да заяви, че е много разочарован.

Джо се опитва да избяга навътре и да си припомня хубави мигове, но добрите преживявания са твърде далечни и много избледнели, а в морето на ума му плават акули — спомени, от които не желае и не може да избягва повече.

* * *

По случай петнай-сетия рожден ден на Джошуа Джоузеф младежът отваря вратата и на стълбите открива баща си, във великолепен костюм и с подарък под мишница. Това е изумително впечатляващ подвиг, понеже Матю излежава присъда в един от затворите на Нейно Величество за грамадна (дори „грандиозна“, както твърдят слуховете) кражба.

— Здрасти, Джо — казва сърдечно Матю Спорк. — Реших да намина, надявам се да нямаш против.