Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 250

Крещи и веднага съжалява за постъпката си. Не иска да привлича вниманието на похитителите. Но, така или иначе, влиза мистър Ординъри.

Ординъри има физиономия на селски ветеринар. Не е ръскинит. Очевидно е доведен отвън специалист. Говори с мек баритон, подходящ да обяснява, че Роувър е пипнал кучешка шарка или Тидълс ще се чувства по-добре на по-разнообразна диета.

Задава въпроси. Не изглежда от значение какви отговори дава Джо, така че той започва да си измисля шеги. Мистър Ординъри очевидно е на мнение, че забавните шеги заслужават намаляване на неудобствата. Мълчанието бива наказвано сериозно. Ординъри е достатъчно мил да обясни това при един от първите случаи, в които Джо упорито си затваря устата.

— Ама моля ти се, лъжи. Лъжите не са проблем. Или, ако нямаш представа за какво говоря, чувствай се свободен да дърдориш и да си измисляш. Това също не е проблем. Инатенето обаче… ще го приема като знак на неуважение.

Когато Джо решително си държи устата затворена, мистър Ординъри въздъхва и дирижира процедурите с направо гениална вещина. Жертвата бива принудена да заеме нелепи пози и да стои в тях продължително време. Болката се появява бързо и Джо я приема, дори я очаква. Става заслепяваща много по-късно, когато той вече е свикнал с дребните неудобства и смята, че се справя доста добре. Ординъри го слуша да крещи и не изглежда да реагира по никакъв начин. Майсторът започва да говори, наслуки избира ценника за ремонти на самонавиващи се устройства с надеждата, че послушанието, макар и закъсняло, ще донесе милост.

Нищо подобно.

Джо губи връзка с всичко, но в някакъв момент мъжът с пълните с омраза очи седи пред него и го слуша да пищи.

* * *

Брат Шеймъс се движи със същата притеснителна гъвкавост, която е демонстрирал и онзи път в работилницата на Джо. Все едно костите му са съчленени на повече места, отколкото следва да бъдат. Главата му плавно се върти и следи погледа на Джо, за да се взира в лицето му. Неразгадаемо, облечено в черно чудовище. С лице като яйчена черупка. Маска. И все пак то не е безизразно. Независимо дали емоциите се пренасят от тялото, или са толкова силни, че Джо долавя мимиката дори през воала, в малката стая е направо очевидно какво чувства монахът.

Той мрази Джо Спорк. Мрази го така, както се мрази човек, когото сте познавали цял живот и не можете да понасяте. Чието съществуване за вас е обида до мозъка на костите ви. Всяка частица на гъвкавото му тяло кипи от омраза.

Джо си няма представа какво е сторил, за да предизвика такава мъст. Не е достатъчно възрастен, че да нарани брат Шеймъс по някакъв начин, а и несъмнено щеше да знае, ако е нанесъл подобна травма на събрат по човечество. В крайна сметка посветил е живота си на кротостта.

Опитва се да го каже. За нещастие, не може да говори, понеже, когато се опита, зъбите му тракат и езикът не му се подчинява.