Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 248

Когато надзърта зад ъгъла, външната стена липсва. Също и ръскинитите. На тяхно място има почернял и овъглен кратер, изпълнен с мирис на фосфор и селитра — нощта на Гай Фокс е настъпила рано.

— Домашно вариво — обяснява щастливо Еди Банистър, скорошна столетница с лош характер и отлично познание за екзотермичните реакции. — Струва ми се, че май съм прекалила с азота и съм наблегнала на толуола. Но пък в излишъците няма нищо лошо, нали?

Градината на „Самсон в храма“ е пробита.

Стигат чак до колата, която Еди Банистър е откраднала. Отряд Спорк — Хариет и Джо, и новата им приятелка — врътват бягството на десетилетието, връх в аналите на изчезването с Допълнителни точки за възраст, несигурност и спонтанност. Еди решава, че това е нещо като майсторски клас и се надява някой — все някъде — да си води бележки и да го преподава на Младите. Класика в оцеляването, избягването, съпротивата и бягството — „Образцов Банистър“.

Изведнъж от нищото улицата се изпълва с щъкащи и налитащи силуети, парцаливи гарги в черните си савани, същинска напаст от паяци. Изливат се през вратите на съседните къщи и от паркирани коли — пет, десет, двайсет, множество люлеещи се глави и опипващи длани. Джо Спорк ги зяпа, пристъпва на крачка пред Хариет и Еди и пред очите му всичките — до един — обръщат глави към него. Застива под погледите им. Усеща прожекторите и грамадния напор от куршуми, ужасното пльонк, с което се пръсва сърцето му. Олюлява се. Ръскинитите се втурват напред.

Първата вълна се опитва да докопа Хариет, но Еди Банистър ги заплашва с вярното си оръжие и те отстъпват, като се разделят пред линията на огъня. Втората вълна приближава от север и се опитва да отреже пътя към колата — зловеща пресечна линия. Джо се освества достатъчно да вдигне ръце в нещо като бойна стойка и да ги принуди да се съобразят с него. Монасите се колебаят и отстъпват, но преди той да се изненада приятно, вълна номер три се врязва по перпендикуляра на вълна номер две и го понася със себе си, а железни пръсти и мускули като менгемета се сключват върху крайниците му и го вдигат в багажника на бус. Зад себе си вижда кроткото лице на майка си да се превръща в гледка от кошмарите под напора на внезапен прилив на силен бяс, какъвто никога не е виждал у нея. Тя се мята напред и се хваща за буса с писъци на банши, иска си го обратно, върнете ми го, не е ваш, той е моят син.

Джо Спорк се бори като Гъливер в плен на лилипутите. Те са се вкопчили в него отвсякъде и вече може само да се върти и да шава. От друга страна, ако успее да освободи поне ръката си, ще нанесе и определени щети. Усуква се и усеща хватката върху едната му китка да отслабва. Боли, но той повтаря опита — и отново, а менгемето се плъзга по артериите му, разкъсва кожата… и ръката му е свободна!

Какво е меко?

Очите са меки. Гърлата са меки. Носовете и устните. Също и гениталиите, но многото пластове тъкан ги правят трудни за откриване, а мъжете и жените бързо се научават да си пазят тези части.

Джо посяга към нечие лице, напипва плът и очи под воала, чува вик и усеща противникът да отстъпва, вижда друг да тръгва напред — с широки рамене и тежка стойка. Сляп борец? Отново замахва към новия си враг и ръскинитът го удря по ръката, силно. Боли — както боли, когато се удариш в лакътя в стъклена маса. На Джо не му пука, посяга отново.