Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 25

— Ще проверя досието. Повечето му неща и бездруго са при теб. Каквото е останало.

— Просто стари дрехи и колекцията му джазови плочи.

Следва кратко мълчание, преди тя да попита:

— Каква колекция?

— Джаз. Музика.

— Наясно съм, пале такова, че джазът е музика — и при това е сред висшите й форми. Добре тогава, започни оттам.

— Защо?

— Защото, освен ако не съм се побъркала напълно, Джо, дядо ти мразеше джаз. Отвращаваше го. Доколкото разбирам на кораба, с който през войната дошъл от Франция, е имало джазов оркестър. Слезли в трюма и свирили на бежанците, докато конвоят бил под обстрел. Падат бомби, цялата онази желязна тръба дрънчи и бумти, а те танцуват по пътя към Блайти. След това Дениъл не можеше да понася джаз. Казваше, че чува само падащите шрапнели и писъците на ранените.

— Ох. Това не го знаех.

— Явно не. Не е подходяща приказка за деца, смея да заявя.

Не. Видно е, че денят му ще се помрачи още повече.

— Трябва ми всяка троха, която намериш.

— Внимавай, Джо. Моля те.

— Ще внимавам. Честно.

— Да. Точно. Добре. Дай ми един-два дни и ми донеси свински пай!

Джо се изсмива за първи път, отпуска се малко. Лекарят на Сисъли категорично й е забранил свинските пайове, но абсолютният й любимец е рипънският пай, който тя смята за овеществена небесна есенция и за него не цепи басма никому. За рипънски пай Сисъли Фоулбъри, дванай-сет стоуна тежка, пет фута и два инча на ръст и на седемдесет и една години, с радост ще мине гола по „Пикадили“ през зимата.

Джо затваря телефона и се обляга назад, загледан в тавана на склада и заслушан в Темза.

Бой се от данайците дори когато носят дарове.

О, ами че да. След дъжд качулка.

* * *

Три дни по-рано и поверително като шофьор на такси Били френд казва:

— Виж сега, имам нещо, дето може да ти е полезно в професионалното ти издигане, да не казвам за занаятчийската практика. Пък и малко истинска платена работа, договорче, тъй да се каже, с уважаван клиент, всичко чисто и почтено. Нали? Е, какво ще речеш да сториш нещо за мен в замяна и да го наречем „такса за находка“? Взаимно уважение, без хартишки, без данъци, печелим всички… — той размърдва вежди над ръба на чашата си за чай.

Веждите на Били Френд изпъкват в значителна степен върху лицето му, понеже са гъсти и черни, а той си няма нито един друг косъм на главата. Горе-долу по времето, когато бащата на Джо беше повикан да отговаря пред Нейно Величество, задето е бил in loco parentis за голямо количество вносен кокаин (вместо да е in loco parentis, да вземем пример наслуки, за сина си), Били Френд призна за свършен личния си двубой с мъжествения си косопад. В деня на делото — съвсем случайно, понеже по онова време особено силна връзка между Джо Спорк и Уилям Френд не съществуваше — той заряза годеницата си, купи си лъскав нов костюм и накара един бръснар в Кингсбридж да отстрани последните остатъци от младостта му. Оттогава насетне, като изключим различните восъци, които използва, за да докара мъжествен блясък на потресаващо секси кубето си, не се е променил ни най-малко. Били Френд вовеки веков се носи на вълните на суперсексуалната телегенична плешивост на Патрик Стюарт — макар че ще се закълне, че пръв я е изобретил.