Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 23

— Сисъли? Джо е.

— Джо ли? Джо? Джо? Какъв Джо? Никакъв Джо не познавам. Явлението, известно като Джо, е илюзия, създадена от съзнателния ми ум, за да запълни неравенството между броя кифлички, които купувам, и онези, които в крайна сметка изяждам. Посредством емпирични проби измамната му истинност е доказана като фалшива. Във всеки случай, съществуващ или не, вече не го е грижа. Избягал е с някаква кучка, без съмнение, и ме е изоставил да умра самотна…

— Съжалявам.

— Така ти се пада. Как си, безсърдечен негоднико?

— Добре съм. Как е „Хартикъл“?

— Огромен и с течение, и пълен със стари боклуци, за които никой и копче не дава. Сред тях — и аз.

— Казах, че съжалявам.

— И смяташ, че едно извинение ще те свали от кукичката, а? Питай Фоулбъри колко пъти е трябвало да се извинява за фиаското с яйчения пунш. И после пробвай пак!

Сисъли обаче вече говори със сърдито умилостивен тон и няколко маслени кифлички ще оправят сметката с нея. Портите на „Хартикъл“ — както Джо чудесно знае, пък и тя също — не са затворени за него.

Отчасти музей, отчасти архив и отчасти клуб, „Хартикъл“ заема една от онези странни ниши в лондонския живот — и физическа, и обществена, — която го прави почти невидим за големия свят и същевременно неизбежен за онези, които знаят за него. Сисъли Фоулбъри е негов библиотекар и в определен смисъл — самата му библиотека. Естествено, въоръжен с достатъчно решителност, човек може да намери дадена книга или предмет и посредством системата с индексирани картони. Това е съвсем удовлетворителна подредба, макар и да е остаряла и — понеже това пред вас е „Хартикъл“ — твърдо аналогова. Но е вярно и че Сисъли е указателят й — нейният азбучник. Ако желаете да намерите нещо в умерена времева рамка, най-добре да питате нея — но много, много любезно и ако е възможно, носете мирни дарове. Прякорът на Сисъли — Човекоядката — не е напълно лишен от почва и съпругът й Боб доброволно се признава за неин роб.

— Сисъли, да си чувала нещо за музея „Логънфийлд“ в Единбург?

— Не, откакто го затвориха. Защо?

Джо Спорк си кима без учудване.

— Просто проверявам. А какво ще кажеш за „опасни книги“?

— О, да, разбира се. Има дузини. Църквите вдигнаха такава врява след пресата на Гутенберг, Джо, понеже сега всеки може да си отпечата каквото си ще, че и да го разпространява. Папите изпадат в бяс за какво ли не. Местни барони се дразнят от злотворни слухове, разпечатани в брошури — много от които са верни и трябва да призная, почти всичките са интересни!

— Гръмотевичен смях в слушалката отсреща. — Има дори няколко библии с печатни грешки, които ги правят леко странни. „Прелюбодействай“ и такива ми ти работи. Хората ги събират, епископите ги горят. Глупави сноби. Сякаш на Господ му дреме на шапката какво е писано с размазани букви.

— Не става дума за такава книга. По-съвременна е.

— Изплюй тогава камъчето, Джо. Що за том — Сисъли натъртва здравата на тази дума, доволна от ръбатостта й, — що за libram представяш на вниманието ми?

— Той я нарече Книга на Хакота.