Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 24

От другата страна на линията следва остро покашляне, същински приглушен рев.

— Сисъли?

— Тук съм.

— Какво не е наред?

— Хакотата, това не е наред.

— Чувал ли си за нея?

— Разбира се, мътните го взели. Зарежи тази работа, Джо. Бягай надалеч от нея. Отровна е!

— Не мога. Мисля, че ми залепна на обувката.

— Ами, отърви се. Бързо.

— Как? Дори не знам какво е това.

— Това е призракът в мрака, Джо. От Испания до Черната гора и по целия път до проклетия Минск. Кралицата вещица на Кръстопътищата. Кървавата Мери. Баба Яга. Това е проклятие.

— Сисъли! Моля те!

Тя не се умилостивява. Телефонът мълчи. Накрая библиотекарката пита остро:

— Кой е „той“?

— Какво?

— Ти каза „той я нарече“. Кой е „той“? Не е онази гнусна малка пиявица, нали?

— Не. Някой друг е. Явно смята, че е у мен.

— А у теб ли е?

— Ами… не. Но може да е била у мен. Или поне нещо, което много прилича на нея…

Джо чува въздишката на Сисъли или може би просто шумно издишане. Няма да дълбае по въпроса.

— Тази Хакота, Джо. Това е… Торбалана. Разбираш ли? Била е прокажена или… банши. Като майката на Грендъл. От нея се умира. Твърди се, че си е построила замък в едно село и една нощ морето се надигнало и я погълнало с все крепостната стена.

Джо Спорк опитва да се засмее. В крайна сметка казаното звучи доста глупаво. Историите за призраци са абсурдни днес, под слабото, но успокоително слънце — ала Сисъли Фоулбъри е корава стара гарга и не се поддава на фантазии и суеверия. От друга страна — тази заран го навести онзи странен птицеподобен мъж в ленен саван — качулка? гугла? плащаница? — който криеше лицето си.

— Проказата се лекува — заявява Джо твърдо. Отвратителна е, но се лекува и е естествена болест, и не се хваща лесно.

— Джо, не става въпрос просто за болест. По-сериозно е. Прокажените и хакотата просто са две отритнати групи, ясно? Така че въображението ги е сляло. Хората са започнали да ги мислят за едно и също, но те не са. И прокажените, Джо, те се страхуват много повече от хакотата, отколкото обратното. Това са съвременни хора, не средновековни селяни. И… ами, не знам. Малко като гробницата на фараоните е, нали? Има дълъг списък с хора, умрели заради прекомерна близост.

— До какво?

— Мисля, че да го знаеш, е причината да умираш от него.

— Сисъли…

— О, не бъди чак толкова буквален, Джо! Много ясно, че всичко това е глупотевина, но е глупотевина, придружена от букет мъртъвци, и не искам да станеш един от тях.

— Аз също. Добре тогава. Те са лоши. Пирати, убийци, каквито ще да са. Не разполагам с книгата, но някой мисли, че е у мен, и това може да се окаже проблем… — Младежът чува Сисъли да ближе устни за подемане на спор и продължава: — Трябва да науча повече. Ако е опасно, това прави сведенията още по-важни. Забъркан съм в тази история. Смятам, че може да има нещо общо с Дениъл. Можеш ли да провериш и това?

Иска му се да приключи разговора. Ирационално се ядосва на Сисъли, задето е превърнала деня му в извънредно положение.

— Дениъл Спорк? Твоят дядо Дениъл? Защо смяташ, че има нещо общо? С кого си говорил?

Но Джо не иска да отговаря на този въпрос — още не, така че смотолевя нещо и повтаря молбата си. Сисъли, след като си Дава труда да му покаже ясно, че е забелязала как я пращат за зелен хайвер, не рови повече по темата.