Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 246

Самотен силует накуцва покрай нея: облечен в черно върколак на лов, чието широко рамо я бръсва встрани, а злостната глава се върти насам и натам в търсене на плячката. Еди Банистър сграбчва безцеремонно Джо за яката и го завлича назад.

— Не се дръж като шибан турист — изсъсква тя гневно. — Трябва да се махаме оттук, младежо. Татко ти не те ли е научил на това? Първо обираш крушите, после зяпаш?

— Каза ми никога да не отстъпвам — отвръща недоволно Джо Спорк, докато върви по петите й по тесен страничен коридор.

— О, че да, и за това съм сигурна. Но така, като се замислиш, дали те е учил да оказваш отпор, когато видимо губиш? Или е казал да се прегрупираш и да смениш позицията, а после да отвърнеш на удара?

Двамата с Поли сме единствените ти приятели. Но все пак този съвет не изглежда подходящ за конкретния случай. Джо ръмжи:

— Не ти вярвам.

— Чудесно! Тогава може и да не умреш. Но за момента млъквай и прави каквото ти казва милата стара дама. Или си поеми риска.

Джо измърморва нещо средно между оплакване и съгласие, а Еди го застрелва за кратко с ослепителна усмивка — окуражителна и приятелска. След това прекратява целия разговор за уроци и роднини.

— Оттук надолу — казва рязко и те се втурват по служебно стълбище, което, ако е възможно, е дори по-мъничко от коридора. Джошуа Джоузеф има чувството, че влиза в страна на чудесата, създадена за обител на малки стари дами, и се надява, че няма да му се наложи да се смалява, за да оцелее. След това се ухилва, понеже знае всичко за смаляването за оцеляване и е доволен — пък дори и да е обезпокоен, — понеже вече не е самият себе си.

— Къде отиваме? — иска да научи Хариет.

— Това си е твоят манастир — отвръща Еди.

— Оттук ще излезем в… кухненската градина.

— И аз така си помислих.

— Там няма излаз навън. Градината е зад стена и липсва порта.

— Скоро ще има.

— Какво?

Еди Банистър не отговаря — само накланя глава настрани, с което подсказва настоятелно, че отговорите са лукс, а времето ги притиска и от монахините се очаква да са малко по-кротки и не толкова приказливи.

Хариет кима. Джо никога не я е виждал да си приглажда перата така бързо и подозира, че в лицето на Еди Банистър се намира в присъствието на майстор. Трябва да се има предвид обаче, че безокото куче е нечестно предимство — в ръцете на шашавата стара чанта то е еквивалентът на ядрена бомба.

Едва когато стигат подножието на стълбите, на Джо му хрумва, че кротостта на майка му може да има нещо общо с опасността, в която се намира той лично, или че вероятно случващото се й е странно познато от поне половин дузина припряни бягства с баща му едно време.

Градинската врата е малко прогнила и заяжда. По протежение на стената до нея са подредени многобройни гумени ботуши с различни размери за различните. Бастиън подушква мимолетно примамливата миризма и зад тях се чува звук като от хидравлична преса: много тих, много мощен тътен на излитащ въздух.

Един етаж по-нагоре има ръскинит. Скочил е или е паднал от четвъртия етаж и се е приземил на крака. Ръцете му са разперени, сякаш за да прегърне нещо, а главата се люлее насамнатам на раменете, все едно души. Миг по-късно Джо вижда с очите си още един да се спуска грациозно като празен чувал и да каца до първия. Сякаш удря земята целият едновременно, все едно вързоп с дрехи, пълен с пръчки, но миг по-късно е на крака, раздвижва рамене и за миг докосва другаря си със странен, чисто физически жест на разпознаване. Не е никак човешки: паешки е, като на гущер. След това и двамата разперват ръце в еднаква борческа стойка и главите им се завъртат към Джо. Двамата заедно скачат към стълбите.