Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 247

Еди Банистър сграбчва майстора за ръката и го избутва навън в градината. Хариет е няколко крачки пред тях, но напредва бавно дори на пълна скорост. Щом я догонва, Джо я вдига и за малко да получи кокалест лакът в окото, преди тя да осъзнае кой я е взел на ръце. Еди кима одобрително и ги подминава, пъргава като овчарско куче. Джо поглежда през рамо и вижда, че ръскинитите излизат през вратата, буквално се препъват един в друг. Спират неподвижни и миг по-късно към тях се присъединява трети. Отново се докосват, със същото паешко пипане и кимане, и после скачат напред, бързи и силни, и причудливо тихи. Джо вдига Хариет пред гърдите си и хуква, все едно го гонят дяволи.

Градината в „Самсон в храма“ е убежище в убежището, криволичещо и лабиринтоподобно място със скрити кътчета за медитация и лехи с рози, задънени алеи и алкови. Това е място, където едно момиче може да се измъкне от дузина трапистки, играещи пинг-понг, и да оцени чудесата на сътворението. Еди Банистър се гмурва в сумрачната градина, пресича я и излиза от отсрещната страна, връща се назад по алея от чимшир и минава през тесен процеп между парници и пред барака за разсад. Винаги — винаги — се стреми към външната стена. Постоянно оставя завои и криволици между тях и преследвачите, принуждава врага да гадае и да се колебае. Когато Джо спира да си поеме дъх и да погледне през рамо, Еди го сграбчва отново и го повлича по поредната чимширена алея, която криволичи безобразно, и така внезапно се озовават до задната стена — високи червени тухли, увенчани с нехристиянски шипове, тривърхи звезди на ос с остри ръбове и агресивно частни.

Еди връчва кучето на Хариет и бръква в чантата си, после блесва малка пластмасова кутия на стената. Тя залепва.

— Хайде — казва и се пъхва зад малък каменен параклис, а когато Джо се поколебава, го плесва по тила, за да привлече вниманието му, и се възползва от пълния му потрес, за да го заведе там, където й е нужен. Щом той заляга, вижда с ужас ловците ръскинити да нахлуват през чимширите — едри черни силуети, които се олюляват и куцукат, стряскащо лишени от кости. Кръжат един около друг, общият им фокус е съсредоточен върху параклиса. Най-близкият предприема куцукаща крачка напред. Еди придърпва Джо надолу и пъха пръсти в ушите си.

Светът се превръща в басов тътен, а резонаторът току-що е дал на барабаниста най-силния отзвук в кариерата му.

Светът е побелял.

Носът на Джо кърви. Очите му са пълни с прахоляк.