Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 244

— Какъв грях? Какво му е било толкова ужасното?

Хариет опипва шията си за кръста, който носи, и устните й мърдат при всяко поемане на дъх — шепне молитва. Набожни слова. Страх от ерес. Обсесивно-компулсивно разстройство, изградено около вяра. Джо си няма представа кое е най-вярно.

Майка му го хваща за ръката и стиска с внезапна свирепост.

— Беше като молитвено колело, от онези, които имат в Тибет. Машина за богослужение, цялата от злато, като старозаветните храмове в Библията. Само че се моли на Ада.

— Мамо…

— Не! Не, Джо, ти ме попита и аз ти отговарям. Това е нещо зло. То призовава всички стари чудовища още отпреди сътворението. И тя го знаеше! Франки знаеше. Веднъж го отвори и Дяволът излезе и събра жътва от души. И невинни също. Тя сподели с Дениъл — и при все това… Той продължи да я обича. О, тя беше зла, с онези нейните ококорени френски очи и безконечните измъквания и изчезвания, и после се появява на прага и казва „Трябва да говоря с него“. И нито дума за Матю. Винаги само за нея. Тя. Беше. Зла! И, разбира се, никой не искаше да ме послуша.

Хариет гледа сърдито сина си, вбесена. Пожелава си той да и повярва, да разбере най-сетне. Светът й сега е четири пети невидим и останалото е изпълнено със сенки. Навремето, преди тя да предприеме последната стъпка и да даде обет отвъд тези порти, веднъж се прибра рано у дома и Джо го нямаше, а при завръщането си я откри да плаче в ъгъла, почти повярвала, че Пришествието е настъпило и я е оставило подире си — че Господ е прибрал милото й момче и я е захвърлил на бунището заради старите й грехове и неадекватните молитви.

Джо Спорк седи и чака майка си да се успокои. Няма смисъл — никога не е имало — да възразява, че нищо не му звучи като дело на благ и обичащ Господ; че вселената, в която тя вярва, е по-скоро като извадена от хорър филм на Хамър, с вампири, плъпнали като паяци из улиците.

Кратък образ се коагулира в ума на Джо — смачкани ленени лица, които го гледат иззад прозорците на черен ван. Поглежда към прозореца и се вижда отразен в стъклото, и за миг се побоява да гледа право в образа, да не би точно зад него да има висока, прегърбена като жерав фигура, с облечени в черно ръце, които се протягат да го сграбчат. Напъва слуха си за отзвуци от дишане, за онова странно стържене. Усеща присъствието на друг човек в стаята и притеснителното чувство, че някой стои в сляпото петно зад гърба ти. Паешки ръце, които протягат нишки.

Обръща се.

И вижда Хариет, седнала приведена на ръба на леглото си, да го гледа и за първи път от много време насам да вижда именно Джошуа Джоузеф, с ясно съзнание за споделения им живот. В момента тя е неговата майка и нищо друго.

— Обади ли се на Крадъл?

— Разбира се.

Хариет кима и потрива устата си с длан. Накланя умислено глава.

— Но въпреки това си тук. Промъкнал си се тайно. Значи не правиш каквото ти е казал…

— Правех… — Джо се чуди дали да й каже, че може би е на път да се влюби в Мари Анжелика Крадъл; че Поли е инвестирала в него и той — в нея.