Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 242

Накрая Хариет все пак се отдръпва от Джо — или може би са достигнали точката, в която прегръдката им свършва и утехата, която дава, е надмогната от неудобство и съвест. Двамата се разделят и той се вглежда в майка си.

Хариет Спорк — сестра Хариет — е все още привлекателна. Гласът, с който е пяла „Мамо, той ме пие с поглед“, сега почесто се използва за псалми и гримът е отстъпил пред сурово изражение, в което съчувствието се смесва с вяра и целеустременост, и — в редките случаи, когато стъпи накриво, като сега — уверено очакване за прояснение. Сега тя е майка на всички и Джо чувства непоносимо нередни алчност и ревност, дори насаме с нея в тази стая. Това са мои благословени дарове, крещи сърцето му, мои и ничии други! Струва му се нечестно майка му да споделя емпатията си с други, а да заключва вратата за него — той, който най-много я заслужава.

Сега косата й е посивяла; последните черни кичури са изчезнали. Може да са били последни признаци на суетност, вече опростена. Миглите й са все още великолепни, а дланите й — елегантни.

— Не искам да ми прощаваш, мамо. Нямам нужда от това.

Обикновено я нарича Хариет, понеже тя го е помолила така. Днес обаче не е обикновен ден.

— Всички имаме нужда…

А Хариет вероятно повече от другите, което е причина да натиска така бързо спусъка. Джо отблъсква мисълта.

— С колко време разполагаме?

— С колко да разполагаме преди какво?

— Кога е следващата ти молитва, хранене или каквото там следва?

— Времето ще ни бъде достатъчно.

За да постигне каквото си е наумил Господ за този разговор. Фатализмът ужасява и ядосва Джо в равни дози. Отговорът може да означава и пет минути, и седмица.

Той вади сгънатия лист милиметрова хартия от джоба си и го разстила на леглото, все едно е последната страница от някоя от криминалните книги на Агата Кристи и той е детективът, който обяснява защо е свикал всички тази вечер. Само дето тук са единствено те двамата и страницата никак не прилича на завършек.

— Матю е плащал за Дениъл.

Хариет поглежда сина си, после листа и кима.

— Да.

— Подправял е счетоводните книги.

— Да.

— А после, когато Дениъл ги носеше да ги осчетоводяват в града…

— Матю накара мистър Пресбърн да ги подправя от негово име.

Пресбърн с честните сделки, pro bono счетоводител на занаятчии и свестни хора. Само дето очевидно е бил творение на Матю, проводник за съвсем неразбраната му щедрост към гневния му баща. Значи всичко е вярно. Но какво означава това — днес — за Джей Джоузеф Спорк, който като дете се е опитал да стане като Матю и сега, като възрастен — да бъде като Дениъл, без обаче междувременно да се е съсредоточавал върху превръщането си в Джо? И кое от най-различните му обличия сега е преследвано от демони в този свят на греха?