Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 243

— Знаела си?

— Да.

— Но Дениъл така и не е научил.

— Не. Мислех си дали да не му кажа… — Понеже Господ обича истината. — Но щеше да бъде жестоко.

Да, това е вярно. Но можеше да споделиш с мен. Щеше ми облекчи живота, ако знаех, че занаятът на Дениъл не се е изплащал с честен труд, можеше да не прекарам десет години от живота си в абсолютно същото занимание и да се разстройвам всеки път, като не изляза на печалба.

Хариет въздъхва и за кратко долепя длани. Нека Бог донесе мир и на двама им.

И Джо отново си мисли, че мирът е щял да бъде разпространен по-щедро, ако хората от семейството му си разказваха един на друг по-малко безумни лъжи и оставяха на децата си не така сложно и окултно наследство.

Поне Хариет не е споменала досега непогрешимата природа на Господа. Когато дойде тук в началото, Джо бе приел, че този тип отговор е един вид любезна и удобна версия на „Я се разкарай“. С времето започна да смята, че е утвърждение за вяра.

— Дениъл е майсторил нещо заедно с Франки, нали?

Лицето на Хариет преминава през сащисващо преобразявате — от прелест към гняв.

— О, за нея бе готов на всичко! Всичко щеше да стори. Тя искаше много от него и той винаги го правеше. А онова, за което не настояваше, тя просто го допускаше да стори… това беше още по-лошо. Ужасна беше, Джошуа. Така порочна! Толкова горчива и зла. Всички мислеха, че сияе — всички онези умни господа, — но отвътре тя беше гнила като зимна ябълка. Пълна с червеи и смърт. Беше вещица от род на вещици и, Бог да й е на помощ, понеже смятам, че е в Ада. Няма да говоря за нея. Тя беше лош човек.

— Мислех, че всички сме лоши, освен ако не се стараем да си изкупим вината.

— О, всички сме грешници. Но не сме зли, Джош. Не и ако наистина не налегнем на колелото с всички сили. А тя беше зла. Такива очи имаше. Способни да видят всичко, чак до началото на сътворението. Виждаше като Айнщайн, така казваха. И гледай докъде я докара това: горящи градове и овъглени сенки на една стена. Половин век страх и омраза и сега всички чакаме чие куфарче ще превърне някой град в стъкло. Но Айнщайн е бил добродетелен, нали? Франки не беше такава. О, не.

— Защо? Какво толкова е сторила?

— О, Джо, това са стари грехове. Стари призраци. По-добре да си останат погребани.

— Е, няма да стане. Какво е изградила тя? Какво й е помогнал Дениъл да измайстори?

— Тя го излъга. Каза, че било велик механизъм, който ще излекува света. Мислеше, че истината ще поправи всичко, че ще развихри нова утопия. Спасение чрез наука, такава беше доктрината по онова време. Спасението идва от душата, а тя е дар от Бога. Но Дениъл… Той казваше, че Господ помага на онези, които сами си помагат, разбира се. Казваше, че всичко под небето дава възможност да се учим. Че Господ иска да се стремим да постигнем повече, отколкото представляваме, и това е част от този стремеж. Каква благородна история! Дяволът превръщаше любовта в грях.