Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 241

И ето че тя е тук, в стаята, с него. Когато Джо беше дете, Хариет се извисяваше над него и можеше да носи долницата на пижамата му вместо бермудки. Сега той гледа отвисоко към Нея — тя не носи токчета — и майка му може да се побере в едиНия крачол на панталоните му, а с опъната на опашка коса едва Стига до средата на гърдите му.

Хариет Спорк се взира в сина си и той ясно вижда как се дали да не извика портиерите и да накара да го изхвърлят. Е, не; не става и на въпрос дали е редно да го стори — Тя дала монашески обет и присъствието на Джо е абсолютно нарушение на правилата. Не, майка му се опитва да разгадае дали следва да постъпи така, понеже все пак — както и да гледа на нещата — той й е син. Самият Джо не е обмислял какво да стори при подобни обстоятелства и започва да се пита дали тази липса на предвидливост няма да бъде подложена на изпитание

Очевидно не.

— Джошуа — казва Хариет.

— Здравей, мамо.

— Загазил си.

Това не е въпрос. Тя или знае, или е отгатнала. А може и през цялото време да е очаквала да му се случи.

— Нали знаеш, че не мога да те скрия. Църквата вече не предоставя убежище.

— Не ми трябва убежище.

— Ох. Олеле…

Понеже, ако не е дошъл да го укрие, значи търси някаква друга помощ. Джо размисля дали да каже на Хариет, че е дошъл да я види, преди да се предаде. Чуди се дали тази лъжа ще й донесе радост или вина и какво ще стори с него. Ще му се да спре да се опитва да я измами и просто да й бъде син, но отдавна вече не знае дали говори с булката на Господ или с жената с лейкопласта и топлата шия, способна да оправи всичко. За кратко ирационално се ядосва, че Господ изисква от нея да изостави сина си и почти й го казва, но си спомня, че този подход предизвиква лекция за изпитанията на Авраам.

Вместо това заявява:

— Смятам да те прегърна!

Така и прави, а Хариет след миг на срамно колебание — понеже това определено не е типично напоследък за него — отвръща разпалено на прегръдката му, притиска го в обятията си, трепери цялата и го пита какво, да му се не види, става и дали е добре, а после, за втори път — за какво става дума и какво значи присъствието му, а Джо отвръща, че си няма представа, нищо не разбира, но Били е мъртъв и светът се е обърнал с краката нагоре, и вината не е негова, но, моля, моля, моля, тя трябва да внимава — налага се наистина. Думите му сякаш изцяло разгалват емоциите на Хариет, понеже тя заплаква безмълвно на рамото на сина си и той прави същото, като през цялото време чувства, че е нечестно да й стоварва цялата си беда, понеже тя е тъй мъничка.