Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 239

Чуква кукичката на прозореца с лакът — сръгва я рязко — и тя се чупи. Той се плъзва навътре и се спуска внимателно.

Стъкленият покрив провисва под краката му. В първия момент Джо си мисли, че ще поддаде. Не поглежда ни насам, ни натам и копнее да е бил с гумени подметки. Кожените му обувки са просмукани с влага и са нестабилни на мръсното стъкло, а е стъпил високо над земята. Не че гледа към надолу. Тръгва полека напред, без да тича. Това би било грешка. Все пак се старае да побърза.

Джо излиза на покрива на гарата и я обикаля по улуците, местейки ръка подир ръка. Гарата е двеста крачки дълга. Преброява всяка една наум. После под него се озовава парапетът на манастира — на може би десет фута е, но изглежда още по-далеч и, разбира се, има го и малкия проблем на четирите фута хоризонтална пропаст помежду им. Няма начин да се обърне, не и без да рискува сериозно пребиване. Никога досега не е скачал заднешком, не и когато му е наистина важно. Чуди се дали да се опита да се завърти, или просто да използва ръце, те си за допълнително оттласкване, и миг по-късно лети във въздуха и си мисли, о, мамка му! и времето му стига само да си каже, че използва извънредно странен начин да навести, мама. После се приземява, търкулва се по гръб и остава без дъх, лежи на парапета и си мисли, че е могъл просто да се обади.

По дяволите, не. Най-добрият взломаджия, приятели. Кралят на стъклената връзка. Да.

Вратата от покрива към манастира е заключена. Монахините сигурно страдат от твърде чести котешки нахлувания с взлом. По-вероятно е просто да са пунктуални. Или може би задачата по заключването все още е в ръцете на сестра Амелия — милата, но ужасно стара бивша дисководеща, която според майката на Джо обича да се помотва и да дръпне цигарка на балкона преди лягане, и поради това се грижи работата й да бъде свършена както се полага, да не би някой друг да й отнеме дребните радости.

Той си отваря ключалката.

* * *

Досега Джо не е виждал този горен етаж, така че си няма представа какво да очаква. Една от идеите, които му хрумват за момент, е, че може да открие извънредно таен бордей за епископи, които ги е напряла нуждата. Друга вероятност е да намери казино или таен казан за отегчени англиканки. После обаче надзърта по протежение на тъжния, боядисан в зелено коридор и осъзнава, че тук не се крие нищо толкова дръзко, това е просто много тихо и много самотно място, където хората са избрали да прекарат живота си в съзерцание на божественото. Чуди се дали всички монахини са вярващи. Вярата винаги му се е струвала или като изумителен дар, или като срамна измама, в зависимост дали има Господ или не. Дядо му разправяше за „спекулативна вяра“ — онзи вид, дето развиваш, ако се тревожиш за възможността Господ да съществува и да ти е сърдит. Дениъл Спорк отбелязваше, че Бог — ако го има — много добре знае за размислите ти и най-вероятно не трепва пред тях. Най — добре, смяташе той, да продължиш да се държиш както досега и да се надяваш с все сили, че Господ ще реши, че се справяш толкова добре, колкото може да се очаква от теб. Оттук и всички уроци и догми, скрити в обикновените предмети. Научи формата на света, познай ума на Господ.