Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 237
Ник Харкауей
Портата е черна, както и водещата към нея пътека — черен чакъл, парчета мрамор и базалт. Сигурно през шейсет и осма е изглеждало като добра идея и сега на никой не му е позволено да я променя; дизайнът е защитен от всевъзможни заповеди и алинеи.
Стените са от жълт камък, петносан от времето и лондонската популация моторни превозни средства. Когато Хариет Спорк за първи път дойде тук, в подножието на един от стълбовете на осветлението имаше купчина цветя, оставени в памет на велосипедистка, загинала при сблъсък със стъкларско камионче — била обезглавена от платно заздравено безопасно стъкло, предназначено за местното училище. По протежение на страничния ръб безопасността му очевидно е била ограничена.
Няколко седмици по-късно са премахнати всички букети, с изключение на един — тясна ваза, която братът на момичето е залепил за стълба на осветлението и бетонната му основа с някаква смес, която дори коравите улични чистачи не успяват да изкъртят. По онова време Джо идваше веднъж месечно, докато Хариет не го помоли да спре и над половин година той гледаше как зловещите цветенца преминават от света на живите към този на мъртвите, съхнат и най-накрая постигат странна форма на фосилизация.
И ето го пак тук. Подминава небрежно, пренебрегва сградата. Тук го причаква опасност, в това е напълно сигурен. Враговете — няма име за тях, понеже щом дадеш име на някого, вярваш, че си разбрал нещо за него, а той си няма представа все още кой точно е застанал срещу него — биха били невероятно глупави да пропуснат тази възможност. Ще очакват маскировка и диверсии. Ще бъдат нащрек.
Матю се обажда в ума му:
Джо слиза от автобуса и заедно с група хлапета завива в малка уличка. Върви с тях, все едно им е по-голям брат, после продължава напред, а те се шмугват в един строеж за по цигара и унила, обезсърчена свалка.
Джо се старае да изглежда просто заинтригуван от архитектурата, а не като човек, който търси удобно място за взлом, вдига очи и го обзема дълго потискана и приятна тръпка.
Уличката опира в задната стена на съвременен блок, построен по времето, когато естетическите предпочитания на обитателите не са смятани за фактор в местната правителствена архитектура и всички сгради по задължение са били спретнати, еднакви и най-вече евтини. Недостатъчно внимание е обръщано на глинестата почва на Лондон и на подземните реки, поради което постройките неизбежно се килват и провисват; налага се да бъдат спасявани от срутване посредством метални трегери, които минават по цялото й протежение. Краищата на тези винкели — приятелите на взломаджията — стърчат от външната стена като същински външни стъпала и позволяват достъп до съседната викторианска пожарна стълба на далеч по-елегантна постройка, която на свой ред — ако имате дълги ръце — предлага път към плоския покрив на блока.