Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 238

Джо Часовникаря никога не е загърбвал напълно навика да прави набирания на лост, тъй че Джо Крадеца има сухи, здрави мускули, които танцуват и се напъват под шлифера му. Едно, две, три… и нагоре.

Ще ми се Поли да можеше да ме види. Пък дори и Матю. Бива ме в това!

Джо се подхлъзва при стъпването — на асфалта се е събрала вода. Размахва ръце и изписква весело, после се сеща, че е на смъртоносна тайна мисия и ако го заловят, почти със сигурност ще му се случат ужасни неща, така че присяда на колене. Изсъсква ругатня, понеже под калта нещо остро го драсва по крака през крачола.

Не пищи аларма. Не вият сирени. Не светват прожектори. Той се ухилва. О, да. Джо — малкият касоразбивач. Прилазва по покрива и се спуска по пожарна стълба до фронтона на строг пансион от червени тухли. По хребета му стига до отсрещния край и се провесва отвън във въздуха. Силни ръце и дълги, дебели пръсти. Лошо за свиренето на китара, добро за взломаджийството… Ето го и улука, да, точно както очакваше. Взломаджиите разполагат със сериозни познания за външната водоотводна система. И понякога, разбира се, водопроводчиците разполагат с познания и за взломаджийство… да, тръбата е метална. На не повече от три години. Здрави болтове… чудесно.

Джо се прехвърля на улука. Той изпуква, но го удържа и по него той се спуска до външната алея около следващото общежитие. Слаба миризма, чийто източник е по-добре да остане неразгадан. Шперплатови врати и графити. Жена с торба покупки завива зад ъгъла и подскача, като го вижда. (Хм, всъщност как ли се е озовал тук? Разумен въпрос.) Той почуква челото си в имитация на сваляне на шапка и непознатата се успокоява. Джо устоява на желанието да й помогне с покупките, шмугва се в мрачен бетонен коридор и стига до края на резервно стълбище. Дори не се налага да го отключва — резето е отдавна ръждясало.

Вътре го лъхват още миризми — белина, боя в кутия, възрастни домашни любимци; марихуана и ароматични пръчици. Килер за поддръжката, със завинаги строшена ключалка, Изпразнен и затворен отново. Джо надзърта през мръсния прозорец и вижда под него да се разстила стъклената топла връзка, която води към по-долното ниво — там има търговски център — и към гаричката отсреща.

Откъде знае всичко това? Картографирал го е от земята u е запомнил маршрута наизуст за черни дни, когато по някаква причина ще му се наложи да предприеме този преход, без да вдигне по тревога възможните наблюдатели. Неговото аз от Нощния пазар, злонамерено и параноично, така и не си е отишло напълно и просто е подготвило бягството му. Докато Джо е пресичал Лондон надлъж и нашир, доставял е пратки и се е скитал намусен, същевременно е каталогизирал възможните пътища за бягство и входове, без дори да го признава пред себе си. Подготвял се е. За това тук.