Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 236

Всички заговарят едновременно и настъпилият хаос е най-удобният момент за Джо да се измъкне да си наплиска лицето.

* * *

Когато Джошуа Джоузеф Спорк се измъква през вратата на дома на Поли Крадъл, има странното усещане, че се прибира у дома и същевременно — че е ужасен предател. Крачи по улицата в сгъстяващия се мрак и знае, че до известна степен е беглец, и усеща родство с баща си, което надхвърля всичко, изживявано от него преди. Плаши се от сенки, придържа се далеч от светлината на лампите и когато случайно улавя нечий поглед, го яхва и влага толкова агресия срещу него, че човекът отклонява поглед и престава да го забелязва. Всъщност хората активно се мъчат да го забравят. Качва се на автобус и от чист инат слиза на следващата спирка и се качва на друг, който върви по дълъг обиколен маршрут до целта му. Или — не от инат, а поради естествено разбиране, че онова, което прави, е прибързано и оттам произтича определената идея, че е длъжен да го извърши както трябва или по-добре хич да не опитва. Непременно трябва да го направи в изискания стил на Нощния пазар, с нужните маневри за заблуда на противника и замъгляване на мисълта.

Чувства се жив.

От друга страна се чувства и негодник. Мърсър ще се оправи, ще нарече Джо идиот и след това ще се захване да спасява положението. Не е толкова сигурно, че и Поли Крадъл ще се съвземе. Очевидно няма да понесе физическа вреда, но измъкването на Джо — успешно осъществяване на плана, формулиран, когато го е спипала предишния път — ще я нарани и той го знае, и тя е наясно с това, но въпреки всичко Джо го прави и това ще я нарани повторно. Не съжалява за решението си: в случая не става дума за сутрешно разочарование. Човек не си избира кръвта. Но в същото време, каквото и да се случва помежду им, не трябва да бъде и подценявано. Двамата с Поли са открили у другия прилягащото им парченце от пъзела — откритие, много по-голямо от това, че нейният аромат още витае по кожата му — и Джо се разкъсва от болка в старанието си да не го дефинира или признава, докато не му даде време да се уталожи само.

Практичната страна на Джо решително загърбва за момента възможността с Поли някой ден да станат семейство; че тя би могла — заедно с него — да обедини Крадъл и Спорк в единна велика династия с необикновена история, изтъкана от правото и престъпността. Преди изобщо да посегне към това бъдеще — или което и да било друго, — се налага да се изкатери на върха на планината на миналото и да види как наистина изглежда светът. Става дума за върха, натрупан от делата на Матю, които сега му се струват не толкова поредица грешни завои, колкото тежките стъпки на човек, понесъл повече от полагаемия му се по право дял от историята на другите хора — описание, което Джошуа Джоузеф Спорк винаги е смятал, че важи за него и което сега май пасва на почти всички в живота му.

Той отново сменя автобусите и се взира през прозореца, в който вижда собствените си очи като черни дупки в отражението и гледа навън през тях. Сградата, която му трябва, прилича на празнина в мрака; сянка в сянката. Не е туристически обект. Монахините не осветяват фасадата си с ярки лампи, както напоследък правят църквите. Постройката е на няма и стотина години и е по-грозна, отколкото човек може да предположи. Това е най-кошмарната религиозна сграда, която Джо някога е виждал.