Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 235
Ник Харкауей
* * *
Джо Спорк, експлодиралият човек, не разбира защо всички други изглеждат толкова спокойни, докато не осъзнава, че никой от тях, понеже не познава Матю и Дениъл и не знае за стряскащите им сблъсъци, не разбира какво представляват колонките с цифри.
Тук, изсушено между тайните от неджазовата колекция на Дениъл, се крие откраднатото от стареца. Дали не е могъл да го гледа? Или пък го е ценял и разбирал, което му е донесло известна мяра покой?
Ако може да се вярва на тези числа и ако Джо правилно разчита всичко, написано с твърде разхайтения почерк на Матю — а той определено го разбира, след като години наред се е сражавал с все същата ръка, — то грандиозният, самостоятелен, доходен бизнес на Дениъл Спорк с часовниците, войната, която е развихрил срещу прилива на модата и безгрижния консумеризъм, е губел пари като черна дупка. Работилницата не е и никога не е била печеливша. Само безкрайните венозни вливания на пари от страна на Матю, описани тук в тази набързо надраскана сметка, са направили възможно балансът изобщо да излиза. И тези вливания Матю е извършвал винаги в условията на пълна секретност, най-вече от баща си, така че Дениъл да продължи да вярва в правия си като стрела път и да може да се цупи на делата на сина си.
Матю гангстерът — Матю лъжецът и Матю крадецът — всъщност е започнал престъпната си кариера, за да спаси работилницата на баща си. И го е издържал през цялото време.
Джо още се взира в това земетръсно, всеобхватно и чуждо нашествие във вселената му от онази, където всичко е различно, когато чува гласът на Мърсър да го зове през мъглата и последното събитие отново променя правилата на играта.
— Хей, сънльо!
Джо се обръща и адвокатът му подхвърля златната пчела.
— Топла е!
Джо протяга ръка, но — той никога не е бил добър в ловенето, ритането винаги е било неговата страст — пропуска полета й. Инстинктивно се навежда да хване пчелата, преди да е тупнала на земята, и пак я изпуска.
Изпуска я, понеже тя не пада.
На шест инча от бузата му многофасетните очи от розов кварц блесват срещу него и нашарените със златни венички крила забръмчават във въздуха. Пчелата изпърхва много бавно към него и каца на носа му. Джо се опитва да я гледа и се мръщи, когато неизбежно кръстосва очи. Кълне се, че чува щушненето на златните крачета, които лазят по бузата му.
Пчелата се понася отново във въздуха и пак каца върху масата, където тръгва да се разхожда по пчелно хаотичен маршрут.
Apis mechanica. Жива и реална. Джо я гледа, без да я вижда, понеже в ума му гори само мисълта за Матю и Дениъл и го тресе от усещането, че е разбирал погрешно всичко, което някога е смятал за истина.
Миг по-късно пчелата отново излита и обикаля из стаята. Блъсва се весело в главата на Поли Крадъл, в абажура на лампата и накрая — в прозореца.