Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 235

* * *

Джо Спорк, експлодиралият човек, не разбира защо всички други изглеждат толкова спокойни, докато не осъзнава, че никой от тях, понеже не познава Матю и Дениъл и не знае за стряскащите им сблъсъци, не разбира какво представляват колонките с цифри.

Тук, изсушено между тайните от неджазовата колекция на Дениъл, се крие откраднатото от стареца. Дали не е могъл да го гледа? Или пък го е ценял и разбирал, което му е донесло известна мяра покой?

Ако може да се вярва на тези числа и ако Джо правилно разчита всичко, написано с твърде разхайтения почерк на Матю — а той определено го разбира, след като години наред се е сражавал с все същата ръка, — то грандиозният, самостоятелен, доходен бизнес на Дениъл Спорк с часовниците, войната, която е развихрил срещу прилива на модата и безгрижния консумеризъм, е губел пари като черна дупка. Работилницата не е и никога не е била печеливша. Само безкрайните венозни вливания на пари от страна на Матю, описани тук в тази набързо надраскана сметка, са направили възможно балансът изобщо да излиза. И тези вливания Матю е извършвал винаги в условията на пълна секретност, най-вече от баща си, така че Дениъл да продължи да вярва в правия си като стрела път и да може да се цупи на делата на сина си.

Матю гангстерът — Матю лъжецът и Матю крадецът — всъщност е започнал престъпната си кариера, за да спаси работилницата на баща си. И го е издържал през цялото време.

Джо още се взира в това земетръсно, всеобхватно и чуждо нашествие във вселената му от онази, където всичко е различно, когато чува гласът на Мърсър да го зове през мъглата и последното събитие отново променя правилата на играта.

— Хей, сънльо!

Джо се обръща и адвокатът му подхвърля златната пчела.

— Топла е!

Джо протяга ръка, но — той никога не е бил добър в ловенето, ритането винаги е било неговата страст — пропуска полета й. Инстинктивно се навежда да хване пчелата, преди да е тупнала на земята, и пак я изпуска.

Изпуска я, понеже тя не пада.

На шест инча от бузата му многофасетните очи от розов кварц блесват срещу него и нашарените със златни венички крила забръмчават във въздуха. Пчелата изпърхва много бавно към него и каца на носа му. Джо се опитва да я гледа и се мръщи, когато неизбежно кръстосва очи. Кълне се, че чува щушненето на златните крачета, които лазят по бузата му. В опасност ли съм? И ако да, какво всъщност мога да сторя?

Пчелата се понася отново във въздуха и пак каца върху масата, където тръгва да се разхожда по пчелно хаотичен маршрут.

Apis mechanica. Жива и реална. Джо я гледа, без да я вижда, понеже в ума му гори само мисълта за Матю и Дениъл и го тресе от усещането, че е разбирал погрешно всичко, което някога е смятал за истина.

Миг по-късно пчелата отново излита и обикаля из стаята. Блъсва се весело в главата на Поли Крадъл, в абажура на лампата и накрая — в прозореца.