Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 228

— Върни я у дома, Еди — нареди й Абел Джасмин в Уайтхол. — Ако някой друг я докопа, може и да я принудят да… така де. Върни я у дома!

И Еди се опита.

Проследи Франки до Залцбург, после до Будапеща, до Делхи и до Пекин, а после обратно. Франки беше гений. Имаше способност да отвлича вниманието. Хората виждаха странни машини и се притесняваха за тях. Празнуваха математически постижения, дело на незабележими, трудещи се здраво местни академици, сполетяни от случайни разговори със слабичка, начетена жена в някое кафе или бар. Получаваха борсови съвети, извлечени по някаква странна, вдъхновена формула, правеха състояние и отиваха на почивка. Самата Франки, с чанта на училищна директорка в едната ръка и с тайните на вселената в главата, оставяше следа от бляскави, мимолетни решения на невъзможни задачи, но стоеше странно невидима на техния фон. И все пак човек можеше да я намери от време на време, ако знаеше как. Еди успяваше. Шем Шем Циен също.

Играеха на котка и мишка — или на котка, мишка и куче Може би — от единия край на света до другия. По някое време тази история се превърна в неприлична шега сред разузнавателните служби в трийсет държави. Където отидеше един от тримата, се появяваха и другите двама и неизбежно следваха хаос, бомби и стрелби. Биеха се, бягаха, беснееха и нищо не се променяше. Сякаш светът беше разтегаем и винаги се връщаше във все същата глупава, прогнила форма.

И до ден днешен Еди нямаше представа къде е починал Франки, а само че несъмнено трябваше да е умряла, понеже по едно време вече наистина изчезна безследно.

* * *

В автобуса Еди пролива измъчени сълзи и наум разказва на Франки, че съжалява, задето е чакала толкова дълго, преди да промени всичко. От грозната ръчна чанта се разнася утешителен звук. Тя се засмива. Да. Каквото и да става, Бастиън е до нея.

Той пристигна в късна септемврийска вечер, съвсем мъничък и пострадал много зле. Имаше мраморни топчета вместо очи и смътно, объркано изражение на недоволство. Спасено хранениче, помисли си Еди, разбира се. Франки не бе способна да устои на такива неща. Заедно с кученцето бе дошло и последното писмо.

Еди даде бакшиш на чакащия таксиджия и внесе целия пакет вътре. Знаеше, че трябва да се обади на Абел Джасмин или по-скоро на онзи, който бе поел поста. Но към този момент беше успяла да се самоубеди, че вече не й пука, и определено вече нямаше вяра на нищо, свързано с правителства.

* * *

Най-скъпа ми Еди,

Моля те, погрижи се за този господин. Той има геройско сърце, защото е отгледан сред слоновете в Адех Сиким, а всичките му братя и сестри бяха жертва на най-новата чудовищна жестокост на Шем Шем Циен. Сторих за него каквото можах. Напомня ми малко на теб. Не знае кога да се предаде. Обича с цяло сърце и безгранично и прошката му ме изпълни с почуда, както и твоята.