Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 226
Ник Харкауей
Тя провери как е Шолт и откри, че е в съзнание, но лявата му ключица е счупена. Премести го нежно в предишния вагон и му каза да има търпение, след това се измъкна нагоре и навън през люка на тавана и върху покрива на влака.
Горе на покрива беше топло и приятно спокойно. Внезапно и се прииска да не се връща обратно. Всъщност отчаяно й се искаще
Ами да, разбира се. Той и другарите му имаха нужда от нея да оправи кашата. Не да се страхува или да се чувства объркана.
Тя пристъпи напред и се спусна през вентилационния панел и в лабораторния вагон, затаила дъх с молитви.
Лабораторията на Франки беше празна. В средата на стаята имаше подиум и на него — изкорубена черупка, дело на странния майсторлък на Франки: ръскинитска коруба за устройство на хакота. Вътре нямаше нищо. Намотки кабел висяха от тавана към подиума, объркани и типично франкевски. Помещението беше спокойно и празно.
Еди го претърси методично и се постара да не прибързва. Провери под масите и в шкафовете, като отваряше всеки с ужасяващото предчувствие, че ще намери застанала вътре Франки. Върху й падна наръч моливи и тя изпищя силно, а после с все сила ги запрати през стаята, понеже страхът й промени естеството си — ами ако Франки я нямаше тук? Ако не беше в лабораторията, тогава къде можеше да е? Изчезнала, изгубила ума си и скитаща се в нощта? Похапваща мъртъвци отвън? Или са я отвели? Дали това не беше отвличане, а не инцидент? Еди се сещаше поне за един човек, способен да избие хиляда души и да го смята за добра диверсия.
Обърна се и откри своя отговор: едничка дума, изписана с тебешир на черната дъска: Еди! И под нея бележка, сгъната прилежно. Почеркът беше на Франки.
Еди сграбчи бележката и трескаво я отвори.